Контролирани Желания 🔞

Епилог

Арина

Три години по-късно

Невероятно, но все пак истина. Нещо, което смятах за напълно немислимо и невъзможно в началото, но в последствие превърнало се в най-прекрасното нещо случило се в живота ми. Вече дори не мога да си спомня какъв е бил животът ми преди Борис. А дори и да можех, не искам.

Тези три години минаха неусетно бързо. От онази вечер през която се нанесох в домът му, двамата не сме се разделяли за повече от двадесет и четири часа. Естествено, имали сме дребни спорове и недоразумения, нормални за всяка двойка. Разбира се, няма как да не минаваме през тях. От самото начало е ясно, че притежаваме своите различия, трудно отстъпваме и мислим различно по много отношения. Предполагам, обаче, любовта ни е по-силна от всичко и в крайна сметка успяваме да укротим страстите.

От своя страна, майка му Мария, също се оказа по-костелив орех отколкото мислех. Все още не съм открила правилният метод за комуникация с нея. Живее на стотици километри от нас и я виждаме няколко пъти в годината, но нито една от срещите ни не е преминала без малките хапливи коментари по мой адрес, които отправя уж неволно. В началото наистина се впрягах и затварях в себе си, но с времето Борис успя да ме убеди, че Мария си е такава натура. Дори да бях най-перфектната партньорка до него, тя винаги ще открие недостатък. С времето привикнах и се опитвам да обръщам всичко на шега. Вече и тя разбра, че номерата й не минават и вече никой не й обръща внимание. Мисля, че дори започна да ме харесва. Поне малко.

Първата си годишнина отпразнувахме с едно мечтано пътешествие из цяла Европа. Имахме нужда от малко почивка, защото и двамата сме доказани работохолици и работим повече от необходимото. Затова и отделихме един месец само за нас двамата. Била съм в почти всички държави на континента, но този път беше различно. За пръв път не бях сама, а с Борис. Беше наистина невероятно, сякаш едва тогава оцених красотата на всяка една държава, която посетихме.

Най-ясно, обаче, ми се е запечатала една от последните вечери от нашата екскурзия. Бяхме на остров Крит в Гърция. След вечерята в ресторанта, решихме да се разходим по крайбрежието. Времето беше идеално за разходки. По едно време, докато вниманието ми бе изцяло завладяно от безкрайните звезди в обширното небе. Борис се премести зад мен и все още думите звънят в ушите ми.