Контролирани Желания 🔞

Десета Глава

Борис

Вчера бях на косъм да прекрача границите с Арина. Мислех, че съм способен да се държа под контрол, но изглежда съм грешал. Колкото да се опитвам да игнорирам поривите на тялото си, когато тя е близо до мен, толкова повече започвам да я желая. След като се прибрах ми беше сложно да правя каквото и да било друго, освен да си представям какъв вкус имат устните й. Не можах да заспя, въртях се до късните часове на нощта , мислейки само и единствено за нея. Накрая се принудих да отида и да мастурбирам в банята, като някои седмокласник, който отскоро е разбрал за какво служи онази работа между краката му. Свърших представяйки си, че ръката на Арина е тази, която го движи. Явно така ще е от тук нататък, след всяка среща с нея ще се налага да се самозадоволявам в банята. Сам.

- И просто си тръгна? – попита Андрей от другата страна на телефонната линия. Бях му споделил отчасти случилото се, защото е единствения на който бих могъл да се доверя. А и в моменти като този имам нужда да поговоря с някого.

- Ако бях останал , нямаше да има връщане назад. – почесвам главата си.

- Какво от това? Големи хора сте, случват се подобни неща.

- Не и на мен, ясно? Аз съм професионалист, никога не смесвам личното с професионалното.

- Ще ти кажа само едно, Боби.Разводът с Кристина и цялата драма покрай разкритието, че не ти си истинският баща на Сами, едва не те докара до лудост. Хвана се за работата си като удавник за сламка, почти не се прибираш в домът си, защото всичко в него ти напомня за Кристина и детето. Дори спря да се усмихваш и да се радваш на живота си.

- Така ли изглеждам в очите на другите?

- Който не те познава и не знае историята ти , би си помислил, че си поредният надут пуяк със скъп часовник. – двамата се засмяхме. Андрей е прав, наистина съм се превърнал във всичко което описа. – Но ми се струва, че откакто работиш за Арина Павлова, малко по малко започна отново да се отпускаш. Докато бяхме в онзи ресторант, гледаше като сърдито старче, когато взех номера на онази сервитьорка. После забеляза Арина на другата маса и сърдитата ти физиономия веднага изчезна.

- Как по точно забеляза това? Тогава не беше ли зает да се криеш от София? – Андрей секна смеха си когато споменах името на София. Странно е , защото името на никоя друга негова бивша приятелка, не е предизвиквало такава емоция в брат ми, така както го прави името на София.