Двадесет и втора Глава 🔞

826 46 5
                                    


Борис

Вторник сутрин. Три дни откакто оставих Арина пред домът й, не сме се виждали оттогава, но пък си пишем съобщения от време на време. Предполагам това означава, че сме в добри отношения, не знам кога ще я видя отново, не съм повдигал въпросът. Колкото повече мисля, толкова повече се обърквам. Не знам как да се държа с Арина. Постъпих хлапашки мислейки си, че ще мога понеса да ме използва. Обаче, колкото повече премислям ситуацията, една горчивина и разочарование не напуска главата ми.

Арина ме използва за задоволяване на нуждите си. Не иска да имаме сериозни отношения и именно заради това иска да бъдем "приятели с привилегии". Вероятно за нея съм нищо повече от един пенис колан и се ядосвам на себе си и слабите си ангели, че допуснах това да се случи.

Премислям ситуацията в главата си милион пъти и стигам само до един извод. Трябва да я отблъсна надалеч, колкото и трудно да ми бъде това, защото Арина няма да се промени заради мен. Никога няма да ми донесе онова към което се стремя. А именно здраво семейство и деца.

На вратата се почуква и се разсейвам от мрачните мисли, които са се настанили удобно в умът ми. През вратата се подава лицето на моята дългогодишна асистентка Марта.

- Г-н Аврамов, може ли да поговорим по един належащ въпрос? – радвам се, че поне за няколко минути ще мисля за нещо друго.

- Разбира се, Марта, заповядай! – подканих я да седне на столът срещу бюрото. – Някакъв проблем ли има?

- Да, всъщност, не знам точно как да ви го съобщя, но... - поема си дълбоко въздух и затваря очи, все едно ще пусне бомбата всеки момент. – Бременна съм. – отвори очи, за да проследи реакция ми. Първоначално си помислих, че е нещо лошо, предвид това как започна изречението, но когато най-накрая изплю камъчето изпитах искрена радост за хубавата новина. 

- Това е чудесна новина, Марта! Радвам се за теб и съпругът ти!

- Благодаря! – отпусна се и се усмихна. – Изпитвам истинско облекчение, че приемате толкова добре новината. Страхувах се, че е възможно да ме уволните.

- Не се притеснявай за това, може да излезеш в болнични когато прецениш за добре. А когато майчинството ти изтече, позицията ти ще те чака. – успокоих я , защото в момента не трябва да бъде напрегната, че ще остане без работа. Сега трябва да бъде напълно спокойна за появата на новият член на семейството. Не съм от гадните шефове, които ще я освободят на момента щом разберат за бременноста.

Контролирани Желания  🔞Место, где живут истории. Откройте их для себя