Контролирани Желания 🔞

Тридесет и втора Глава

Борис

Никога не съм вярвал, че ще оценя животът си едва когато съм бил на косъм от това да го изгубя. Осъзнавам какъв глупак съм бил да се самосъжалявам и обвинявам за неща независещи от мен. Търсих вината в себе си за действията на бившата ми съпруга. Помислих, че е дошъл краят на щастливите ми мигове в деня в който разбрах за всичките лъжи на Кристина. Дали е ирония на съдбата или не, но осъзнавам, че щастливите ми мигове започват от денят в който срещнах Арина.

Жената заради която прескочих всичките си принципи, загърбих целият си здрав разум и идеали. Само защото дълбоко в себе си усетих, че Арина не е онзи образ в който я вкарват всички медии. Нейната истинска същност се крие дълбоко под всичките прегради издигнати от самата нея. Крие умело чувствата си, но не можа да скрие, че изгаря за мен от мига в който очите ми срещнаха нейните.

Ще съм глупак, ако отрека, че аз също не изгарям по нея. Бог ми е свидетел, че само силната ми любов по Арина, успя да ме върне обратно на този свят.

Дори не знам как изпаднах в тази ситуация. Последното което си спомням е парещата болка, която усетих докато отключвах колата си. Копелето ме нападна в гръб, може би, защото е бил наясно, че това му е единственият шанс да ме довърши.

Нападателят ми е негодникът Радостин. Знам го перфектно, защото когато паднах безпомощно на земята, той коленичи над мен, за да е сигурен, че ще го чуя как казва в ухото ми :

"Ако аз не мога да бъда с нея, ти също няма да бъдеш!."

Ето толкова е бил сигурен, че ще ме убие на място. Мамка му, бе на косъм от това да му се получи. Последното, което съзрях преди да загубя съзнание е злото изписано в погледът му.  Погледът на един психично болен човек. Още тогава осъзнах, че трябва да се боря със зъби и нокти, за да не позволя той да се добере до Арина.

Без никакво колебание разказах всичко, което си спомням на полицаите дошли да ме разпитат в болницата. Увериха ме, че по случая се е заел най-добрият им екип и работят усилено, за да намерят Радостин. Мога само да се надявам, че ще го заловят бързо и ще сложат край на този кошмар и постоянен психически тормоз, който налагаше на Арина през последните месеци.

- Исках да ти благодаря, че не си се отделил от Арина докато не бях в кондиция. – казвам на Андрей който пие не знам кое подред кафе.