Контролирани Желания 🔞

Шестнадесета Глава

Борис

За пръв път виждам Арина толкова изплашена. Първата вечер когато я притиснах на онзи парапет и я надвесих над улицата , тя впи пръстите си в мен толкова силно, че едва не проби дупки в сакото ми. Тогава предположих, че е възможно да изпитва страх от височини, но днес се убеждавам, че освен от високо, Арина има и клаустрофобия.

Придърпвам я към себе си и тя залепя малкото си тяло за моето, ноздрите ми се изпълват от ароматът й. Не предполагах, че ще толкова голям стрес за Арина. Чувствам се като глупак, че я принудих да се качи в асансьорът с мен. Не бе нужно да бъда толкова настоятелен. Когато я видях как се тресе от страх и не може да си поеме въздух, изпитвам силна нужда да я придърпам в обятията си и да не пусна никога.

За съжаление, вече сме стигнали до деветият етаж и асансьорът спира, вратите се отворят и двамата излизаме от тясната асансьорна кабина. Все още държа ръката й докато тя се опитва да възвърне контрол над тялото си и да уравновеси дишането си.

- Тук мирише странно. – изрече и започна да се оглежда старият коридор.

- Блокът е доста стар, кой знае колко хора са минавали и са препикавали по коридорите. – обяснявам.

- Не, не е това! – вдишва дълбоко, опитвайки се да разбере на какво й напомня странната миризма. – Мога да се закълна, че тук вони на трева. – приближи се към с присвит поглед и прошепна. – С какво точно се занимава приятелят ти?

- Всеки си има своите пороци, Арина. Не бъди съдник! – отвори устата си, за да ми отговори, но не излезе нищо освен усмивка.

Чукам силно на входната му врата и след няколко секунди отвътре се чуват приближаващи стъпки, Виктор отворя вратата и ни посреща с бутилка бира в ръка. Напълно обичайна гледка за мен, но Арина изглежда шокирана от необичайната за нея гледка.

- Боби, станал си още по-внушителен. Истинска планина от мускули. – потупа ме по гърба, а след това очите му се насочват към Арина, оглежда я най-безсрамно от горе до долу и прокарва ръка през къдравата си разрошена коса. – А ти трябва да си красивото изкушение. – хваща дланта й я целува, все едно сме в някой средновековен филм и Виктор рицарят с доспехи, който се опитва да впечатли благородната дама на мечтите си. – Хайде, влизайте! – обръща се и ни повежда навътре към вътрешната част от апартамента.