Контролирани Желания 🔞

Тридесет и пета Глава

Арина

- Чакай малко! Нека видим дали съм разбрал всичко правилно. – Валентин вдигна показалец във въздухът, започвайки да изрежда. – Двамата с Борис най-накрая сте признали какво изпитвате един към друг. – поклащам глава в отговор. – Сестра ти е открила плик пълен със твои снимки в апартаментът ти, заснети без твое знание от бившият ти. След това си подала жалба в полицията и си издействала ограничителна заповед, но изневиделица той е решил да си го изкара върху Борис и едва не го е убил?

- Точно така! – въздъхвам и продължавам да потвърждавам клатейки главата си.

- А като за капак на всичко, сега се е появила и крайно вглъбената в живота на сина си, майка на Борис, която очевидно не те харесва.

- Като го структурира по този сбит начин, осъзнавам колко нереално звучи.

- Нереално? Животът ти е станал по-интересен от турски сериал.

- Благодаря за сравнението! – извъртам очи, но въпреки това се засмивам на шеговитият коментар. – Това са сериозни неща, Вальо, Боби едва не изгуби животът си заради мен.

- Арина, нямало е  как да предвидиш, че Радостин ще се окаже откачен преследвач с психични отклонения и болни амбиции да бъдете заедно. – поставя дланта си върху ръката ми. – Какво мисли Борис по темата? Обвинява ли те?

- Не! Той...сякаш не иска да говорим за това. Знам ли, всеки път когато се опитам да повдигна въпросът, той шеговито сменя темата или ... правим секс.

- Как така? Нали днес са го изписали от ... – ококореният му поглед ми подсказва, че веднага е свързал две и две. – Арина Константинова Павлова, правила си секс в болница?! Този път наистина ме хвана неподготвен. 

Първоначално планът беше да се срещнем в салонът му за красота, но в последствие го променихме и решихме да се видим на по кафе в столично кафене. Не веднъж сме сядали тук, за да си разказваме клюки. Или по-точно, Валентин е този който клюкари, докато аз само обсъждам. Сега се досещам, че вероятно Валентин много би си допаднал с майка ми, не знам как съм допуснала грешката да не ги запозная до сега.

Задължително ще поправя това и кой знае, възможно е Валентин да заеме мястото ми на месечните събрания с мама и София предназначени за клюки и аз най-сетне да се освободя от това задължение.