Контролирани Желания 🔞

Четиринадесета Глава

Борис

Изминаха два дни през които не можех да мисля за нищо друго освен Арина. Тя беше навсякъде в мислите ми. Не мога да спя, да се храня, да върша каквато и да било работа. Какво ли не пробвах да се съсредоточа, но просто не става. Пусках си музика силно на слушалки надявайки се да заглушат вътрешните ми мисли и терзания.

Подейства за около половин час, но после проклетият плейлист започна да пуска само нейните песни. Тук си правя подсещане, че трябва да си купя нови слушалки, защото запратих старите с всичка сила в стената.

Не мога да обясня какво се случва с мен, не съм изпитвал подобни чувства към никоя друга жена. Дори към бившата ми съпруга Кристина. С нея започнахме връзката си още от гимназията, израснахме и преминахме през много. Тогава мислех, че да сключа брак с Кристина е следващата нормална стъпка в нашите взаимоотношения.

Работих усилено, за да осигуря перфектното бъдеще за семейството ни, по това време започнаха и скандалите ни. Тя винаги беше недоволна, че я пренебрегвам и не й обръщам достатъчно внимание. Но се е ориентирала добре да си намери друг, който ще й обърне вниманието което желае.

Може би, там ми е грешката, че не осъзнах навреме каква лъжкиня може да бъде. Когато ми съобщи новината, че е бременна, бях най-щастливият човек на света, превърнах се в баща и обичах повече от всичко сина ни Самуил.

Уви, щастието ми продължи само три години. Никога няма да забравя деня в който се прибрах от работа прегърнах Сами, а Кристина ме очакваше с документите за развод на кухненската маса. Призна си всичко, как ми изневерявала с години с любовникът си и не можела повече да ме лъже. Това беше първият удар за мен, усещах как всичко ми се изплъзва през пръстите. Вторият дойде няколко седмици по-късно когато ми връчи ДНК тест за бащинство на който черно на бяло пишеше, че не съм баща. Посветих три години в отглеждане на дете, което дори не е било мое, но по-голямата болка дойде когато те си тръгнаха, оставяйки ме сам.

Отне ми месеци да се възстановя от предателството и да се върна към живота си. Започнах да прекарвам цялото си време в офиса работейки, ежедневието ми стана сиво и еднообразно. Тогава открих и боксовата зала, отидох веднъж защото изпитах силната нужда да удрям по някого докато изкарам всичко което ми тежеше, като камък прикрепен за гърлото. Излях цялата си злоба върху боксовата круша и си тръгнах като прероден, оттогава започнах да ходя по три пъти в седмицата след работа.