Контролирани Желания 🔞

Четвърта Глава

Арина

Както винаги закъснявам за партито по случай рожденния ден на Вальо – мой дългогодишен приятел, познат като "гримьора на звездите". Влизам в ресторанта, който бе резервиран изцяло за събитието. Отправям се към рожденика, който съзирам да разговаря развеселено в компания от няколко от другите гости. Докато си проправям път през тълпата, усещам погледите върху себе си. Какво да се прави, обичам да приковавам вниманието, заради това облякох точно тази прилепнала черна рокля, стигаща само няколко сантиметра под дупето ми. А с цел да издължа краката си максимално, допълних тоалета с любимите ми велурени черни ботуши, които стигат до над коляното.

- Благодаря ти, че дойде, Арина! – възкликна Вальо, щом ме забеляза да се приближавам към него.

- Удоволствието е изцяло мое! – усмихнах се и се разцелувахме по двете бузи. – Честит рожден ден!

- Прочетох, че си зарязала Радостин!Вярно ли е, или е поредната жълта новина?

- Да кажем, че започна да става прекалено сладникав за моя вкус. – засмях се с глас и отметнах косата си назад. – Загубих интерес.

Валентин е единственият мъж, който мога да нарека истински приятел. Не само защото работя с него още от първият ми музикален видеоклип, но и защото е единственият мъж в приятелският ми кръг, който не си е позволил да ме сваля, нито веднъж. Определя се като бисексуален, но за всеки е известно, че клони повече към мъжкият пол.

Приказваме си известно време, общи приказки и закачки. Докато не забелязвам с крачето на окото, че през входа се задава Борис Аврамов и мигновенно изпълни залата с присъствието си. Облечен в спортно елегантен  тъмнозелен костюм, оставил е последните две копчета от бялата си риза откопчани. С този си вид затвърди напълно твърдението ми, че не разполага с други дрехи в гардероба си. Какво толкова лошо ще му стане, ако поне веднъж се облече в нещо малко по-неглижирано?

Не е лъжа, че успя да събере всички женски погледи върху себе си, забелязвах жадният поглед на всяка една.   Погледът му започна да се движи из между хората, вероятно се оглеждаше и търсеше мен. Все пак аз го накарах да дойде.  Засякохме погледите си за момент, но тогава  някакво момиче, неизвестно дори за мен се доближи с широката си приветлива усмивка към него. Не мисля, че се познават от преди, по-скоро сега се запознават, но Борис изглежда, че се наслаждава на разговорът и дори й се усмихва топло. Няма и следа от арогантният му поглед с който гледа мен.