Контролирани Желания 🔞

Единадесета Глава 🔞

Арина

Изминаха две седмици от интервюто. Светослав беше приключил с обработката и вече е качено в каналът му. Събра положителен отзвук и добри коментари. Радвам се, че по някакъв начин хората са успели да опозная малко повече от същността ми.

Цялото това време прекарах заровена в работа. Дните ми преминаваха в звукозаписното студио. Само така успявам да изтръгна Борис от мислите ми. От негова страна също усещах дистанция, работеше си по неговите дела, все пак има и други клиенти освен мен. Избягва живият контакт, затова кореспондираме само чрез съобщения. Предполагам така е най-добре.

Не знам какво ме подтикна да му направя онова признание, разкривайки коя е любимата ми сексуална поза. Дойде ми отвътре, исках да видя реакцията му, която не закъсня. Както и предполагах тогава, Борис остана без думи.

Днес е рожденният ми ден, навършвам двадесет и шест години. Родителите ми обичат да почитат всеки празник подобаващо, затова организираха пищно празненство в техният дом. Всяка година им повтарям, че искам да бъде в тесен кръг с най-близките роднини и приятели, но те си знаят своето, винаги прекаляват с броя на поканените. Случвало се е дори да приемам пожелания от хора, които виждам за пръв път през живота си.

Паркирах колата си на алеята пред семейното жилище. Забелязвам, че вече са се събрали доста коли, а предполагам ще дойдат и още.

За повода бях облякла черна рокля без презрамки , с дължина малко над коленете ми. Горната част на деколтето има красива декорация от черни пера, а при талията плата леко прозира. Изцяло прилепнала и обгръщаща тялото ми.

Нямах достатъчно време за специална прическа, затова просто я изправих набързо с пресата и я оставих да се спуска по голите ми рамене.

Когато прекрачвам прага, всички гости започват да ме приветстват и поздравяват. Благодаря с усмивка на всеки един от тях и им отделям по минута, за да поговоря набързо с тях за неща които далеч не ме интересуват. Влизайки по навътре срещам широката усмивка на майка ми, която идва с широко отворени ръце към мен.

- Честит рожден ден, малката ми! – прегърна ме силно и ме разцелува по двете бузи. – Обичам те толкова много!

- Благодаря ти, мамо! И аз те обичам! – усмихнах се и отново ме прегърна.

- Сутринта с баща ти гледахме интервюто, което си дала. Искам да ти кажа, че и двамата сме много горди с теб! – очите й се насълзиха, но продължаваше
да се усмихва.