Контролирани Желания 🔞

Шеста Глава

Борис

Стоя в паркираната ми кола. Върнах се преди повече от двадесет минути, но не намирам сили да помръдна от автомобилът си. Премислям и анализирам събитията от снощи, както и тези от сутринта. Спестих доста неща на Арина, неща които прецених, че е по-добре да останат скрити.

Сподели ми доста неща, които, едва ли, би споделила в нормално състояние. Казах й , че е заспала в колата и затова съм я завел в моя дом, но тя сама пожела да дойде в домът ми. Истината е , че не спря да бърбори и пее през целият път. Когато пристигнахме пред апартаментът й , я попитах къде е сложила ключовете си , тя ми връчи малката си чантичка си и ми постави условие. Ако успея да ги открия вътре, Арина ще ми позволи да я сложа да си легне без да се противи, но ако не успея да ги открия, ще се наложи да я заведа в моя дом.

Беше ясно като бял ден, че няма да ги открия, тъй като едва ли ги е сложила там, но все пак се съгласих на играта й. За всички е ясно, какво се случи и накрая я заведох в домът си, нямаше как да я оставя да спи на улицата, нали?

Когато пристигнахме, Арина не спря да оглежда целият инвентар, обикаляше като малко дете в увеселителен парк. Всичко, което привлече вниманието й, бе взето в ръцете й, за го огледа по-отблизо, а после оставяно на съвсем различно място. Налагаше се да вървя след Арина и подреждам всичко ма първоначалната му позиция. 

Премести се в кухнята и започна да отваря шкаф след шкаф, докато не откри наполовина изпита бутилка червено вино и не я грабна в ръцете си. Успях да изтръгна бутилката от ръцете й, преди да е успяла да я поднесе към устата си. Точно сега, Арина няма нужда от повече алкохол. Нацупи раздразнено физиономия и тогава със сериозно изражение ме попита защо я мразя толкова много. Не мисля, ме имаше в предвид конкретната ситуация, а по по принцип, преди да успея да отговоря, Арина се обърна и отново се върна в хола, сви се на големият диван и преди да разбера какво точно се опитва да направи, тя затвори очите си и не след дълго беше дълбоко заспала.

Явно, смесването на толкова много алкохол си каза думата и тя най-сетне бе изтощила батериите.

Вдигнах я на ръце, Арина промърмори нещо неразбираемо в съня си, поведох я към спалнята. Роклята наистина изглеждаше много неудобна, особено за сън. Позволих си да я премахна, но се стремях да огранича погледа не по-надолу от лицето. Беше трудно, но успях да не погледна по-надолу. Изглежда красива докато спи. Усмихнах се леко и я завих с мекото одеало преди да напусна стаята.