Как моя

20 Част

Гледна точка на Алексей

Усмихнах се на захласнатият ѝ поглед, докато изваждах пакета с пуканки от микровълновата фурна.

Стоеше до прозореца и гледаше градът. Дори и не погледна апартамента, нито всички скъпи интериори включени в него, или всички други глупави неща, които го запълваха.

Толкова е истинска...перфектна.

Маленький ангелочек.

- Алекс, страхотна е. Всичко изглежда толкова малко оттук. Дори е страшно...

Подсмихнах се и тръгнах към стената от прозорци, при нея.

- Харесва ли ти?

Тя се усмихна и кимна.

Отворих един от прозорците до мен, разполовен на нивото на ребрата ми и лекия хладен вечерен ветрец влезе през него.

Усмивката ѝ нарасна когато тръгнах назад и оставих място до себе си на прозореца.

Тя бързо дойде до мен и се подсмихнах на това че прозореца ѝ беше леко висок, въпреки че беше добре, за да не започне да се надвесва отново, както винаги прави.

- Изненадваш ме.

Повдигнах вежда.

- С кое, любовь?

- Че не ме смяташ за откачена.

Изпухтях и помислих че се шегува, но погледа ѝ гледаше няколко разминаващи се коли и бибиткането на клаксоните им изпълни заглушено квартала.

- Защо да те смятам за откачена?

Тя се завъртя леко към мен и се усмихна.

- Я стига, първата ни среща беше, когато се забих с книгите си в теб.

Усмихнах се при спомена и ръката ми оправи кичур от косата ѝ.

- Да, тогава беше много сладка.

Тя ме погледна скептично.

- Даже и очилата си носех.

- Ако не бяха те, нямаше да успея да те заговоря.

Тя леко смръщи вежди.

- Винаги се заблявам в някоя гледка, сякаш съм луда.

Усмихнах се и отново оправих непослушния ѝ кичур.

- Ако не беше захласната по тях, нямаше да имаме наше място и нямаше да успеем да прекараме време в клуба заедно, да те закарам у вас и да ти взема номера.