Как моя

21 Част

Гледна точка на Кейтлин/ Алексей

Кейтлин

- И ама сериозно? Нищо не сте правили?

Завъртях очи и се засмях.

- Да, скъпа, нищо.

Тя издиша и си дръпна от цигарата.

- Не се прави така, не се!

Засмях се и поклатих глава.

Доизпих кафето си и ги изхвърлих в кошчето до нас.

- Хайде, време е да се поглезим.

Казах и я дръпнах към салона за красота, в който днес щяхме да прекараме повечето от деня си.

~~

- Почакай, наистина, не си сърдит че ще съм със Сара в клуба на участието?

- Не, любовь, няма за какво, ще бъда наоколо и после може да се приберем у нас, става ли?

Усмихнах се.

- Става.

- Страхотно, ако имаш нужда от нещо ми се обади.

- Добре.

~~

Усмихнах се на Сара докато любимата ни певица пееше на сцената и аз обръщах още един от шотовете които бях поръчала.

Музиката кънтеше на всякъде и наистина и да исках нямаше да успея да намеря Алекс в тази тълпа.

И имаше толкова много хора. Направо ми се искаше да се скрия в тоалетните.

Алексей

- Искам да не ги изпускате от поглед.

Изръсих на охранителя преди да затворя вратите зад стълбищата и да тръгна по коридора към залата.

Все пак трябваше да бъдем цивилизовани хора.

Отврат.

Преглътнах и разкопчах едно от копчетата на ризата си.

Стигнах до вратата и влязох привличайки шест погледа в себе си.

- Извинете ме за закъснението, имах малко важен ангажимент.

Заобиколих кръглата маса и седнах върху мекия черен стол до Матео.

Погледнах към мъжете срещу мен докато Матео започваше.

- Вижте, сигурен съм че и двете страни нямаме нужда от толкова разяснение. Пратките които получаваме са или непълни или откраднати.

Погледнах към съдружника ни, чието име не смятах за важно и повдигнах вежда.

- Мисля че може да засилите респекта към вас, за да не може...

- Повярвай ми, погрижил съм се за това.

Подкарах докато се поизправях в стола си.

- Само че, вие не сте се погрижили доставките да ми идват сигурни и пълни, а очаквате същата печалба.

Усетих ритник когато демонстративно се заиграх с пистолета си.

Изпуфтях на Матео и продължих.

- Не смятам че сте в позиция на желания, докато сте на наша територия, ние сме тези които снабдявате и с едно щракване на пръста си, или пък дулото на пистолета, ще си намеря нови доставчици.

Матео се прокашля до мен.

- Искаме да кажем че имаме нужда от компенсация и поправка за недоразуменията или ще приключим договора си с вас.

- Не мисля че ние сме виновни заради липсващата стока. Наистина съм сигурен че е била натоварена.

Издишах и подпрях лакти на масата.

- До сега убих около десетина души и продължавам да губя стока.

Момчето до съдружника потрепна.

- Започвам да мисля че проблема не е единствено в нас.

- Добре, нека не създаваме неприятности помежду си. След седмица новата ви стока ще бъде с материала който е липсвал в предишните и ще подсигурим че ще дойде при вас непокътната, става ли?

Погледнах Матео, а той кимна и се завъртя към онзи.

- Ако стоката не е при нас както трябва, договора ни приключва.

- Може би и животите ви.

Изръсих и получих ритник от Матео.

~~

Закопчах копчето на дънките си и облякох тениска. Захвърлих костюма на дивана и взех телефона си преди да излезна от кабинета.

Минах коридора и се качих по стълбите. Отворих вратата и музиката се избистри. Доста силно в ушите ми.

- Къде са?

Попитах бодигарда, който стоеше пред вратата.

- На бара сър. В западната част.

Кимнах и щях да тръгна когато чух гласът на Матео зад мен.

- Чакай ме, отиваме двамата!

Усмихнах се и го изчаках преди да трясна вратата.

- Хайде да полеем сделката, ако не до седмица ще полеем..

- Убийството.

Матео ме побутна с лакът.

- По-спокойно.