Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)

1 глава - Последни дни на мъчение

"-Хайде идвай Рониииии!!! - провикаха се приятелите ми.
- Идваам. Направете път! - отвърнах, вече тичайки към водата.
.....ПЛЯЯС.....
- БЕШЕ ЯКОООО!!! - от вълнение чак се извиках.
- Искам и аз да скоча така.- ..... - ПАЗЕТЕ СЕЕЕ!!!! - кресна с всичка сила Стивън.
.....ПЛЯЯЯЯС...."
---------------------------------------------
"Дзъъър....дзъъър...дзъъъъър"
-Тъпа алармааааа!! - Първите ми думи за деня, щом чух алармата. Трябваше да сменя рингтона, защото този, освен, че ме дразни, ме и плаши сутрин. Вече 5 пъти съм падала и наранявала главата си сериозно, което обяснява някои неща...
-Охх добре ставам де, ставам.
Съвсем леко се изправих и изключих алармата, която биеше вече от 5 минути. Защо трябваше да ме събужда от хубавия ми сън?? Толкова бях изморена от цялата година в училище, че вече сънувах лятото и басейна и морето ииии.... да. Оставаха само два дни от края на гимназията и заминавам на море на "Златни пясъци" с Кати, най-добрата ми приятелка и други, с които ще ви запозная след малко.

Влезнах в банята и си измих зъбите. Сресах си светло кафеникавата коса, която ми беше до под кръста. След това си взех душ и отидох до гардероба. Навън беше 32 градуса, без да преувеличавам. Аз съм топлокръвен човек и може да се досетите какъв ад е за мен... Та, взех едни къси черни скъсани панталоки и един широк черен потник на Nirvana. Слязох в хола и тъй като не ям сутрин, направо си взех мешката. Часовникът на ръката ми показваше 07:40. Имах предостатъчно време да стигна до гимназията. Обух си черните ми конвърси, защото иначе ще завра с кубинки. Излязох и заключих. Сложих си слушалките и се заслушах в "This summer's gonna hurt like a motherf****r" на Maroon 5. Докато вървях по варненските улици се опитвах да си отплета два от герданите ми. Да си призная, огромен фен съм на гривните и герданите на групи или с шипчета. Най-накрая след 8 минути ходене, стигнах пред гимназията, с която скоро щеше да се разделя ( най-после). Влязох в двора и веднага забелязах Кати да тича към мен с отворени ръце за прегръдка. Започнах да се хиля като луда на гледката : кафяво-червеникавата и коса, вързана на конска опашка (но доста разпусната опашка) беше покрила половината от лицето й и тя се опитваше да я издуха докато тича.
Най-накрая стигна до мен, след като прекоси цялото училище в галоп.
- Рони, любов моя, как си? - едва каза тя, задъхвайки се.
- Аз съм си супер както ПОЧТИ винаги. - казах й все още ухилена, прегръщайки я по моя мечешки начин. Тя се засмя и тръгнахме към събралата се групичка от приятели. Там беше Стивън (този от съня ми) , на 19 и сравнително висок. Момичетата му се лепяха, така да кажем. Но той не е чак толкова тъп да се връзва на всяка. Понякога е доста разбран и разсмива всички с тъпотиите си, но може и да е ужасно дразнещ и досаден.
До него беше застанал Иво, висок, на 19 с кафява коса и кафяви очи. Винаги имаше тен, който подчертаваше мускулите му. Почти винаги ходеше с потници. Признавам, преди го харесвах и то много. Но се осъзнах и разбрах, че мога да му се доверя за всичко и го оприличавам повече на по-голям брат. За него също бях като сестра. Той беше човека, на когото пишех , когато бях с разбито сърце или имах проблем и той идваше у нас за 5 минути с пица, филм, пуканки и носни кърпички. ... да кажем , че също беше един от най-привлекателните момчета в гимназията, според момичетата.
До него стоеше единственото момиче освен нас с Кати. Казваше се Мелиса. (И още се казва така btw :DD) Тя е много вярна приятелка, на която можех да споделям много неща. Също е сравнително нова в класа. Дойде миналата година и се сприятелихме. Имаше руса чуплива и дъълга коса, зелени очи и обичаше да ходи с рокли , поли и дънки. Средно висока е.
И до нея стоеше Рик, да го наречем капитана на групата. Обича да разпорежда и всичко да е тип-топ , когато групата отидем някъде на почивка. Имаше русо-кафеникава коса, светла кожа и си беше високичък. И той като Иво ходеше понякога с потници и когато му скимне си прави косата на бодлички с гел.
Та, това е групичката на най-близките ми приятели.

Когато отидохме при тях, прегърнах всеки един и се качихме по стълбите към втория етаж на гимназията.
- Е, хора, вече планирате ли почивката на морето - попита изведнъж Стивън.
- Да, всичко е уредено, само трябва да ми дадете парите, да ги изпратя на приятеля, който държи хотела - отговори бързо и спретнато Рик. Всички се засмяхме на прекалено голямата отговорност , която той бе поел.
Качихме се по стаите, в които имахме час и си казахме чао. Изведнъж усетих ръка на китката ми и се обърнах, за да видя кой е.
Беше Иво. Седеше и ме гледаше. Размахах ръка пред лицето му, а той се съвзе.
- Хей, Рони - проговори той доста неспокойно.
- Хей - отвърнах и продължих да го гледам.
- Какво ще правиш след даскало? - попита ме и лицето му придоби по-нормално изражение.
- Ами мислех да си оправям багажа и да легна по-рано, защото утре е завършването.
- Аа да, вярно. Еми, добре... може би друг път? - каза го несигурно.
- Да разбира се. - усмихнах се а той се обърна и влезе в стаята си. Погледнах настрани и видях че Кати седи пред вратата на стаята по биология. Явно е дочула разговора ни. Усмихна се и вдигна палец нагоре. Аз извъртях очи и влезнах в стаята по математика. Ужас, първи час....
Не слушах какво говори госпожата, все пак беше и денят преди последния учебен ден и никой не слушаше. Мислех си за това, което стана пред вратата. Защо Иво говореше така несигурно, той ми беше братчето и винаги ми говореше и споделяше всичко без да му мигне окото. И какво по дяволите беше това "... може би друг път"??? Обикновено, когато излизахме двамате ми звънеше или ми казваше "ае навънка". Както правят приятелите. А сега беше чак притеснен. И как само реагира Кати... тук става нещо и трябваше да разбера какво.

След математиката имахме английски и български. На обяд си говорехме основно за заминаването. Щяхме първите 4 дни да сме само аз и Кати, а другите да дойдат след това. Бяха се записали за един извънкласен проект и ги задаржаха, макар и учебната година да е приключила.
След даскало Кати ме изпрати до нас, като си говорихме за Иво.
- Не разбираш ли, че той те харесва Рони?!? - заговори Кати.
- Абе ти луда ли си?! Познаваме се от 5 години и винаги се е държал като приятел и брат - отговорих вече ядосано.
- Той има чувства към теб от както се запознахте.
- Хванало те е слънцето, мила - казах, пипайки лицето й с ръка, все едно има температура. Опитах се да прикрия смеха си и да стоя сериозна.
- Хаха, много смешно. Сериозна съм. - и наистина беше, познавах я от 10 години и ми беше ясно, че не се шегуваше.
- Ъмм не вярвам Кати. Хайде чао, че щеше да си подмина къщата - засмях се аз.
- Добре, чао и се чакаме утре пред вас в 09:00.
- Ок. Чао, любов. - казах и затворих вратата.
Имаше спагети за вечеря. Нашите бяха още на работа и реших да ям без тях.
Като приключих се качих в стаята ми и оправих багажа си. Обекновено съм супер мързелива, но утре завършвахме и затова предпочетох днес да си го оправя. Общо беше един куфар и една раничка. За месец и половина. Куфарът си беше дооста голям. Реших да си взема душ. Бях като пребита след това, затова веднага си легнах, макар, че беше 09:25 ч.
Заспах почти веднага, без да си тормозя мозъка с въпроси за Иво и тем подобни.