Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)

8 глава - Ходи и се забавлявай, момиче!

- Какво пише, Кати? - дочух гласа на Мел.
- Изчакай да проверя... WTF?? Люк й е пратил съобщението!! - кресна Кати.
Размърдах се леко в леглото и се опитах да се разсъня.
- Тихо бе! Събуди я! - каза шепнейки-крещейки Мелиса.
- Споко, няма да разбере - каза уверено Кати, продължавайки да шепне.
- Да разбера какво? - попитах аз като се надигнах на лакти. Усещах, че тия двете са направили нещо тъпо.
Погледнах към тях и видях, че бяха седнали от другата страна на леглото, а червенокосата ми приятелка държеше телефона ми... Чакай, какво?? Това беше единствената вещ, която не давах на никой, защото вътре имах супер много тайни и лични неща. И те двете го знаеха много добре. Като ги видях направо ми причерня...
- Вие, кукумявки такива! Какво ми правите с телефона! - креснах им и грабнах устройството от ръката на Кати.
- А-мии ние т-таковаа... - започна тя.
- Люк ти прати съобщение докато спеше и ние просто искахме да проверим - прекъсна я Мелиса, закривайки лицето си с ръце, все едно щях да я ударя. Точно в момента ми идеше да го направя, но се сдържах и отворих телефона.

" Хейй!! ^^ Исках само да ти кажа, че ще те взема в 18:30, а не в 18. С момчетата имаме репетиции. Извинявай, че ти пиша толкова рано, просто исках да те предупредя. ;) - Люк " - пишеше в съобщението.
Обърнах се към момичетата на леглото ми.
- Нямахте право да го четете без мое разрешение - казах по-скоро тъжно, че точно те ми бяха нарушили личното пространство.
- Извинявай, но просто трябваше да разберем какво става между вас - каза съвсем спокойно Кати.
- Не! Щеше да разберете, когато му дойде времето! Как въобще си позволихте да ми отваряте телефона и да ми четете съобщенията! - вече крещях - Смятах ви за приятелки!! - тръгнах да отварям вратата, но гласа на Мелиса ме спря.
- Моля те, Рони! Извинявай, знаеш, че сме любопитни! Не истерясвай така! - викна и тя. ДА НЕ ИСТЕРЯСВАМ??? Я пак??
- Ако си бяхте държали шибаните ръце далече от телефона ми, можех сега да не крещя като луда! - въздъхнах - Повече не искам да говоря с вас. - казах и излязох през вратата.

Плачех. Какво им ставаше по дяволите?? Държаха се като пълните... оох дори не можех да го кажа. Никога преди не ми бяха пипали телефона без мое разрешение. И защо ги вълнува толкова Люк? Е вярно, известен е, но това между нас си беше лично. Всъщност... още нямаше нищо между нас. Може би само едно крехко приятелство. Засега.
Продължавах да плача и неусетно стигнах до вратата на момчетата. Не се и замислих и направо влязох вътре. Видях Иво да лежи на леглото си с лаптоп в скута. Като ме видя веднага го хвърли настрани, стана, дойде при мен и ме прегърна силно.

Седях така, сгушена в него близо минута, когато той ме пусна и ме задърпа към леглото. Сложи ме да седна. Той се настани до мен и отново ме прегърна.
И ето ме отново. На неговото рамо. Ревяща. Тресяща се. Хълцаща.
- Хей, хей! Кажи ми. Защо плачеш? - попита той тихо в прегръдката.
- А-аз... т-те ме... не исках... - заговорих аз, но не ми се получаваше. Захлипах по-силно. Той стана, наля ми вода в една чаша и отново се върна.
- Сега се успокой, изпий водата и ще ми разкажеш, нали? - попита той, а аз само кимнах, успокоих се и изпих водата. Сгуших се пак в него. Този аромат напрово ме успокояваше. Той уви ръка около кръста ми и ме придърпа в него.
- Всичко започна преди два дена... - започнах аз и му разказах всичко. За Люк, скалата, съня, обаждането вчера и скарването тази сутрин. На последното една сълза се търкулна по бузата ми. Иво я изтри с палец и ми повдигна брадичката, така че да го погледна.
- Всичко ще бъде наред. Всичко ще се оправи. Знаеш, че понякога двете стават непоносими. - каза той, увивайки един мой кичур коса около пръста си.
- Но те ме предадоха! Знам, че е такава дреболия, но за мен е важно да им имам доверие. Дори и за това с телефона. - отвърнах аз, поглеждайки към него - Не знам какво да правя.
- Трябва ви малко време. Може пък да си има причина да се държат толкова странно - той вдигна рамене, погледна ме и се усмихна.
- Благодаря ти - казах му.
- За кое по-точно? - засмя се леко.
- Че си до мен, когаго имам нужда от приятел - отвърнах му аз и се усмихнах леко.

Гледна точка на Иво :