Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)

17 глава - Прощавам ти.

Телефонът ми иззвъня няколко пъти, но аз нямах сили да стана и да го вдигна. Накрая ми писна да слушам мелодията и леко се повдигнах. Тъкмо да се пресегна да го взема и той спря. Изпуфтях и отново тупнах главата си надолу. Но тогава усетих, че под мен е твърдо и студено. С много мъка се обърнах и видях, че съм заспала на пода. Около мен беше мокро и имаше черни петна върху килима. Опипах лицето си, а по пръстите ми останаха черни следи от грима ми. Чак сега забелязах, че плача. Нима не бях спряла цяла нощ?

Внезапно спомените от миналата вечер ме сполетяха.
Станах леко, седнах и опрях гърба си в леглото. Нима Люк ми го причини? Нима ми изневери с непозната?

Зарових глава в колената си и започнах да плача. Не исках. Но не можех да спра. Не можех да го преодолея ей така и да кажа "майната му на всичко"... аз го обичах, и нямаше да спра да го обичам.
Погледнах телефона си. 20 съобщения и 15 обаждания от Кати, 30 от останалите от групата, 17 от Аш и 55 от Люк. Имах и 26 съобщения, но дори не ги отразих.

Подпрях се на леглото и станах. Едва се добрах до банята. Боляха ме краката, ръцете, корема. Имах и мускулна треска...какво по-хубаво от това?!
Погледнах се в огледалото. Това...това не бях аз. Сини торбички до над бузите, червено около очите, подпухнали, бледи и изсъхнали устни... все едно някой ме е пребил преди малко...
Пипнах си бедрото, защото усетих някаква болка. Погледнах надолу и видях, че цялата съм в синки. От рамената до прасеца. Да не споменавам и черния молив, който имах освен по дрехите си - и по лакътя.

Почнах да се трия с вода и сапуни, но нищо не ставаше. Беше ми като втора кожа. На местата, които търках оставаше червено и стана по-зле. Дочух как някой отваря входната врата, веднага спрях водата и се опитах да излеза набързо, за да ги изпреваря, да се завия в леглото и да не ме видят в какво състояние съм.

Но планът ми не проработи, защото, щом излязох от банята, Кати и останалите стояха пред вратата и ме гледаха с отворени усти. Нямах какво да им кажа. Гледах ги безизразно, все едно нищо ми нямаше и не ми пукаше особено. Но вътрешно беше точно обратното.

Най-добрата ми приятелка не издържа на вида ми, а се разплака, дойде до мен и ме прегърна. Леко изохках при жеста й, защото където и да ме докоснеше, имах синини.
Леко увих ръце около врата й. Исках и аз да се разплача. Да й кажа колко я обичам, колко съжалявам, че й причиних страдание. Но бях пресъхнала. Нямах сили дори да я прегърна по-силно. Отстрани изглеждаше така, сякаш се бях облегнала на рамото й.