Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)

24 - Радвам се да го чуя.

23 август. Лятото почти беше минало. Бях изживяла едни от най-съкровените си мечти за по-малко от 3 месеца. Бях срещнала Люк. Бях тази, в която Люк се влюби. Бях изпитала какво е любов. Бях обиколила цял Сидни 5 пъти. Бях слушала глупостите на Кати и Мел по цели дни. Бях спала на одеяло под звездите на един хълм на Сидни, слушайки океана. Бях се чувствала свободна. Бях се чувствала жива. Бях, бях, бях...

А сега, най-важното е, че не се бях чувала с Люк от седмица и половина. Нито ми беше писал, нито звънял. Не си беше направил и минималния труд да прочете съобщенията ми, които писах по средата на нощите, чувствайки се по-самотна от всякога.

Да, знам, че беше на нещо като турне из Австралия, но обещанието му да поддържаме почти постоянна връзка, не се спазваше. А аз съм тази, която е виновна, че му повярва...

Сега лежа в леглото. Непозната мелодийка от компютъра ми на незнайна за мен група се чуваше в стаята толкова тихо, че трябваше да се напрегна с цяла сила, за да чуя думите на песента.

Само малката лампа над бюрото ми светеше слабо. Леглото ми почти цялото беше в тъмнина. Гледах и внимателно изучавах тавана, поклащайки краката си леко в тон с музиката. Това беше новият ми начин да релаксирам. Прочиствах си мозъка от всичко докато не се почувствах лека. И после започвам всичко наново... :
... ставане, закуска, тичане, четене на някакви книги, в които така и не намирах смисъл, музика, вечеря, лягане... докато всичко не ми стане прекалено еднообразно и пак лягам, гледам към тавана и мисля... мисля за нищо. За пълно нищо. Все едно нямам мисъл. Всичко е празно.

***

25 август. 14:23.
Телефонът ми звъни.
Люк Хемингс.

Замислих се за момент дали да вдигна. Но все пак колко рядко вече се случва да ми звънне?

"Ало?"
"Хей... здрасти. Как си?"

Спирам до тук... как съм? Как съм?? О, изключително добре съм, лежа и се отчайвам, защото скъпото ми 18 - годишно гадже дори не се и сеща за мен, благодаря, че попита.

"Добре съм. Ти?"

Отговорът не последва веднага. Но когато заговори трябваше да приближа телефона максимално до ухото си, защото имаше хора около него, и не бяха останалите от групата.

"Честно ли? Ами... липсваш ми. Мисля за теб и... се натъжавам. Знаеш как е..."

"Какво ти става ??"