Тъкмо влизах в хотела и мислих, че приятелството между мен и Иво е свършено, когато усетих как някой ме хваща за китката. Нямаше кой друг да е, освен единственият човек на планетата, когото не исках дори да поглеждам.
Започнах да се съпротивлявам, но бях безпомощна пред силното му тяло. Обърна ме към себе си и ме придърпа в прегръдка. Тъй като беше с глава по-висок от мен, челото ми беше опряно в рамото му. Колкото и да беше нежелана тази прегръдка, някакси ме успокои и ми даде надежда, че той отново ще се държи така, сякаш сме най-добри приятели.
Започнах да си припомням - Бъди силна, Рони! Недей да си ревлата, която плаче за най-малкото нещо! Но може би гласчето в мен не беше право. Може би това беше точният момент да излея чувствата си. Но не го направих. Защо ли? Защото всеки прави грешки. А моята цел е да се науча от тях.
- Добре ли си? - попита той, разтривайки гърба ми.
- Мхм - промрънках тихо аз, все още припомняйки си да съм силна.
- Виж... аз...ъъм, не исках да те нараня! Всъщност, това е най-малкото, което искам. Имам чувства към теб, но не трябваше да те притискам така. Разбирам те, харесваш друг, щастлива си... ще се опитам да се сдържам. Все пак, ако харесваш някой, който не изпитва същото към теб, трябва да го пуснеш да си отиде. - почувствах как се усмихва. Но нещо в мен се пречупи.
- Но аз няма да си отида. - проговорих аз с пресипнал глас - Все пак най-добрите приятели не се оставят в нужда, независимо каква.
- Значи ми прощаваш? - попита той, като си отдели само главата.
- Прощавам ти. - казах без да се замислям и се усмихнах. Той отвърна двойно на усмивката.
- Най-добри приятели отново? - той изчака търпеливо отговора ми.
- Най-добри приятели отново. - повторих и пак се прегърнахме.
Имах чувството, че тази прегръдка продължи вечно.
---------------------------------------------------------------
- I DONT CARE!!! I LOVE IT!!! - чух някой да крещи и въпреки, че бях сънена, разпознах пискливия глас на Кати.
Лееко се надигнах, но веднага се строполих отново на леглото. Някакво адски страшно главоболие направо цепеше главата ми.
- Хайде Рони, ставай за закускаа! - Мелиса се появи от някъде и се пльосна върху мен.
- Идиот! Разкарай се от мен тежка си! - креснах й в отговор. С нейното викане и пеенето на Кат направо ми идеше да се застрелям.
- Е, сега. По-мило де! - скара ми се блондинката.
- Ама докарвате ми болка бе хора! - продължих си със същия тон - Имам главоболие.
- Ооо, милото. - загрижената Мелиса се върна... - Да ти дам ли нещо да те успокои?
- Да, моля. - казах, опитвайки се да стана, без да се пребия.
ESTÁS LEYENDO
Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)
FanficТой и тя. Двама тийнейджъри от две различни държави. От два различни континента. Дали срещата им ще предизвика искри между Рони и Люк или ще го карат малко по малко, стъпка по стъпка... Дали ще пуснат чувства та си наяве или ще ги таят в себе си до...
