Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)

22 глава - Лека, пингвин.

Пристигнахме в България. Ах, колко ми липсваше това малко парче земя! Но не колкото ми липсваха родителите ми...

Щом слезнахме от самолета, взехме куфарите си и тръгнахме към такситата, които бяхме поръчали. Бяхме си отново цялата групичка. Отново всички 6-тима идиоти, които преди 3 месеца излитаха към Австралия.

- Е, хора, беше хубаво преживяване. - отбележи Рик, докато всички седяхме пред летището, чакащи да дойдат колите.
- Да, особено, когато не ни командваше в коя посока да вървим и коя атракция да посетим. - намигна му Кати и го побутна приятелски по рамото.
- Или пък когато ни правеше списъци за всеки ден. - добави Иво замислено.
- Или пък... - започна Стив, но Рик го прекъсна :
- Добре, добре. Схванах. Мога да съм доста контролиращ понякога, но не можете да не признаете, че това бяха най-хубавите 3 месеца от живота ви. - каза той с една от широките си чести усмивки.
- Прав си, не можем. - проговорих аз за пръв път от часове.

Всички се усмихнахме един на друг и продължихме да си чакаме такситата.
Мел положи глава на рамото на Рик, а той я прегърна с една ръка около рамото и й целуна челото.
Това ме накара отново да извия устните си в усмивка. Само, ако можех и аз сега да съм с Люк и да усещам аромата на парфюма му.

----------------------------------------------

Стоях пред вратата на къщата ми. Не знаех как ще позвъня на звънеца. Как ще ме посрещнат. Колко ще са изненадани. Все пак дори не им бях казала, че идвам. Знаеха, че се прибирам днес, но не и по кое време.

Поех си дъх и натиснах звънеца. Той прозвъня 3 пъти.
Дочух гласове - един мъжки и един женски.
- Сигурно е съседката. - каза майка ми близо до вратата, а аз се засмях тихо.
"Де да беше милата и добра съседка..."

След точно 3 секунди вратата се отвори, а майка ми замръзна на място.
- Рони? - каза тя като ме погледа още малко, а аз прихнах да се смея.
- Няма ли да ме прегърнеш или ще си седим така цял ден на верандата? - попитах саркастично, а тя ме придърпа в голяма и силна прегръдка.

- Ох, колко много ми липсваше! - каза тя, опитвайки се да не се разплаче. Гласът й беше дрезгав и треперещ.
Баща ми застана на вратата и придоби същото изражение като майка ми, дори по-смешно. След малко се окопити и дойде да се включи в топлата и вече задушаващ прегръдка.
- Малкото ми момиче... - започна тате, но нали си го знам, прегърнах го още веднъж и казах :
- Да, знам, променила съм се, пораснала съм за тези 3 месеца... - казах, а двамата ми родители се засмяха.
- Точно. - каза баща ми и след това влязохме в уютния хол на уютната ни къща с уютна атмосфера. Беше доста уютно... дори по-уютно от преди 3 месеца.