Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)

15 глава - Направо ме влудяваш!

*1 седмица по-късно*

Това е. Днес е рожденния ден на най-добрата ми приятелка - Кати.

Намислила съм толкова много подаръци и изненади, че не знам къде ще побере всичко.
Като за начало с Люк и момчетата планирахме да е в ресторанта на плажа, където и беше първата ни среща с русокоското нещо, без което не мога да живея. Но след това решихме да го направим по-специално. Кати го заслужаваше. Тя беше различна, умна, забавна. Какво може да иска повече човек от най-добрия си приятел?!

Така, за сега само ще ви споделя, че всичко щеше да бъде организирано в най-големия парк на Сидни. Само че, имаше една подробност. Голяма подробност... не знаехме как да я накараме да отиде там без да заподозре нещо.

----------------------------------------

- Рони, взе ли панделките? - провикна се Майк от другата стая.
- В кашона при останалата украса са! - отвърнах му.

Майкъл беше доста притеснен. Не знаеше дали ще й хареса, дали няма да предпочете лампички вместо фенери или дали ще е хладно в парка вечерта, за да й вземем някакъв пуловер.

- Спокойно! - утешаваше го Мел. - Сигурна съм, че от изненадата и адреналина няма да усети, че й е студено. А и навънка е 35 градуса все пак.

- Ами ако хване някоя пневмония и после трябва да я водим на болница? Не, не, ще й взема памучното яке! - отвърна той и хукна към гардероба й.
- Майкъл свести се! - Стивън го беше хванал за рамената и го тресеше напред-назад. - Всичко ще мина прекрасно, тя няма да хване пневмония и щом толкова много искаш лампички, махни фенерите. - изговори бързо той, а Майк се отдъхна.

- Добре, май малко се престаравам, а? - засмя се той.
- Нееее... - отвърнахме му ние, а той долови сърказма и се намръщи.

- Така, всичко ли е готово? - Рик се качи на един стол и взе да оглежда стаята за нещо забравено. Аах, нашият капитан се върна...
- Всичко - отвърна Аш и започна да изрежда - Дантелените чаши и чинии, лампичките, панделките, приборите, герляндите...
- Ъъъ, мисля, че забравяме нещо - прекъсна го Ани и цялото внимание се насочи към нея - Подаръци!!!

И тогава всички се ококорихме.
- По дяволите! - изписка Кал.
- Ами сега? - каза Иво.
- Мисля, че е по-добре да побързаме, за да може до обяд да отидем до парка. - намеси се Люк и си прехапа долната устна. Толкова искам и аз да я захапя... не е сега момента!!!