Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)

5 глава - Красив е, нали?

Щом бяхме готови излезнахме. Часът беше 15:30 - най-хубавото време за разходка. Бях си облякла черни дълги панталони, скъсани на колената и черен потник на жълто плезещо се личице. (Сещата се, като това на Nirvana)
Обух си черните конвърс и с Кати излязохме.

Щом бяхме вече на плажа, отидохме до една скала и си събухме обувките и ги оставихме там. Разхождахме се по брега. Беше супер отпускащо да усещаш как вълните се разбиват в краката ти. Вгледах се напред и въобще не отразих Кати, която от хотела още ми говореше за някакви гримове, които е видяла. Явно утре ще е ден за шопинг...
- Хей Рони, слушаш ли ме? Е я, пак се отплесна някъде... - извъртя очи от досада тя.
Аз се захилих и погледнах към хората, които още седяха по хавлиите и хващаха тен.

- Аз просто си мислех за... - спрях, защото видях едно доста познато за мен момче.
Мръсно руса коса, сини изкрящи очи, пиърсинг от лявата страна на устната... това не беше ли вокала на... 5 seconds of summer?! Момчето, което гледах се казваше Люк. Кати ми беше разказвала за тях. Каза, че не били още съвсем популярни, но щом едно момиче от България ги знае... е вярно!!! Кати си беше цяла енциклопедия за такива клюки и новини.
Погледнах към другите и ... О БОЖЕ МОЙ!!! Да, наистина са те! Харесвам музиката им, макар да е доста по-лека от това, което попринцип слушам.
Седях втрещена или по-скоро изненадана и гледах към четирите момчета, каито бяха на 50 метра от нас. И тогава срещнах погледа му. Направо се размекнах.
- Рони какво става? Когато си хапеш устната или си пипаш гривните си нервна. - каза Кат леко притеснено. Дори не бях забелязала, че си хапя устната. Това ми е навик още от малка , а и е по-добре отколкото да си гризеш ноктите. :D
Приятелката ми ми проследи погледа и остана толкова изненадана, колкото и аз.
- Това да не са... 5SOS? - гледаше тя невярващо.
- Да, точно те са - усмихнах се аз, гледайки в тяхна посока.
- Хайде да вървим при тях Рони! Ще вземем автографи и ще се запознаем - каза спокойно момичето до мен.
- Ти луда ли си?! Никъде не отивам!! А ако ти отидеш, не те познавам! - извиках аз, а след това се осъзнах и си запуших устата с ръка. Кати седеше до мен и се усмихваше.
- Какво?! - попитах я.
- Да не си хареса някой от тях, а? - тя повдигна вежда, все така усмихната.
- Не - отсякох бързо, за да съм по-убедителна - просто знаеш, че съм срамежлива и да...
- Я стига Рони, когато си срамежлива не се изчервяваш.
И отново ме хванаха...
Тя погледна към мен, после към тях и пак към мен.
- Да не зяпаш Люк? - погледна ме с нейния "хванах те" поглед.
- Кой?? - направи се на тъпа. Отлично знаех за кой говори, но не бях сигурна какво да и кажа.
- Хах, мила не те бива в лъжите. Знаеш за кой говоря, но щом като те е толкова срам няма да ходим. - тя продължи да ходи - Но да знаеш, че го правя само заради теб! Вече щях да имам подписи и снимки от всички.
Завъртях очи.
- И аз те обичам. - засмях се.