- Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас? Ще е забавно. - Кати проговори по телефона отчаяно.
Щяха да ходят с Ани и Мел до мола за дрехи, а на мен въобще не ми беше до шопинг сега.
- Да, Кат, сигурна съм. Ходете и довечера ми звънни. - казах, прелиствайки списанието, което бях взела от магазина за инструменти.
Тя въздъхна и се отказа да настоява повече.
- Добре... Аз ще затварям, че ме викат. Звънкай, ако имаш нужда от нещо. - тя каза и затвори телефона.
Аз поставих устройството на леглото до мен и продължих да разглеждам някакви китари. Не бях отделила очи от списанието вече час. Не ми се правеше нищо, не ми се слушаше музика, не ми се пееше... дори не ми се ядеше.
Депресия? Не мисля. По-скоро от както се върнах в България и съм далеч от Люк... някак си... просто нищо няма смисъл за мен. Нищо не ми е интересно.
Обожавах моментите, в които си лежа невинно в леглото вечерта и той изведнъж ми звъни по скайп. Говорим с часове, смеем се, той пише нови парчета, докато аз си пиля ноктите и така нататък...
Просто обичах присъствието му дори и през екрана на лаптопа. Дори да не можех да го пипна, това бяха най-хубавите ми моменти през целия ден...
- Рони... ставай, вечерята е готова. - майка ми леко надничаше през вратата на стаята ми, когато си вдигнах главата и я погледнах. Замъгленият ми поглед ми подсказа, че се бях унесла за няколко часа.
- Ъ, да... слизам. - казах като застанах в седнало положение на мекия матрак. Погледнах през прозореца, където слънцето все още озаряваше покривите на съседните къщи.
Погледът ми отиде надолу към списанието в скута ми. Беше отворено на 34 страница, където бяха сложени снимки на какви ли не китари. 3 от които бяха оградени от мен с червен дебел перманентен маркер. Прокарах пръст по грапавата хартия на списанието, очертавайки бавно телата на китарите, струните им, а след това стигнах до цените им, които отказвах да погледна и махнах бързо ръката си. Затворих списанието и точно тогава майка ми пак се обади от кухнята.
- Идвам де! - викнах в отговор и мързеливо слезнах надолу по стълбите, спъвайки се на всяка втора.
------------------------------------------------------
- Имаш ли планове за утре? - попита съвсем случайно баща ми, който седеше срещу мен. Аз разбърках храната си и го погледнах.
YOU ARE READING
Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)
FanfictionТой и тя. Двама тийнейджъри от две различни държави. От два различни континента. Дали срещата им ще предизвика искри между Рони и Люк или ще го карат малко по малко, стъпка по стъпка... Дали ще пуснат чувства та си наяве или ще ги таят в себе си до...
