Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)

6 глава - Явно наистина сънищата се сбъдват!

    Събудих се през нощта от бибипкането на телефона ми. Леко се пресегнах и го взех от нощното шкавче. Беше 3 часа!! Кой по дяволите праща съобщения в 3 през нощта? Освен, ако не беше някой от България...
     Отворих съобщението :
   "  Хей, как сте? :*  Между другото идваме при вас след един ден. Много ни липсвате и нямам търпение да те видя. :33 - Иво "

    Усмихнах се на съобщението. От отдавна не си бяхме писали с някой от групичката. При тях в момента е сигурно към следобяд и... я чакай?! Аз му липсвам? Ами Кати? Дали пък Кат не се оказа права за това, че Иво има различни от приятелски чувства към мен? Вече съвсем се обърках.
 
    " Хей, Иво! :*  Добре сме. И на нас ни липсвате и супер много се радваме, че идвате скоро. Между другото при нас е 3 през нощта и искам да поспя, така че лека от мен. :D :** - Рони "
    - Отвърнах аз и зачаках отговор.
  
    Получих го почти веднага :
" Ок, много съжалявам, че те събудих. Лека Ро. :** - Иво "
  
    Обичах, когато ми викаше Ро. Заключих телефона и си легнах. Замислих се върху чувствата ми към него. Само и единствено приятелски. Бях си свикнала с него да сме си като брат и сестра. Представете си, ако трябваше да го целувам, да се натискаме и така нататък... обикновено си го представям, но не с него.
     Изведнъж се сетих за Люк. Почувствах в корема ми веднага онова чувство... когато харесваш някой много силно. Ще си кажете - Но за бога Рони, ти не го познаваш!! А някога изпитвали ли сте това чувство към непознат. Тези сини прекрасни очи и тази красива усмивка и този пиърсинг, който ми се иска да... добре! Успокой се Рони! Дишай - издишай! Чак ми спира дъха, когато мисля за него.
    Щом се успокоих съм заспала с мисли за него.

------------------------------------

     Събудих се супер радостна. Защо ли, пффф!! Сънувах го. И сънят беше дооста реалистичен.
     Бяхме на шопинг за гримовете на Кати. (ако помните от предишната глава) След това отидохме в Mc Donald's, а после отидох сама на една скала, която си намерих на плажа предишния ден. Там го видях... след това не помня съня, а само размазаният образ на Люк.

     Обърнах се и видях Кати до мен, завита с одеяло през глава и сгушила се във възглавницата. Внимателно я побутнах.
    - Ммм, остави ме да поспя - измънка тя.
    - Хайде де. Ставай, 9:30 е - казах аз по-тихо, защото и двете бяхме сънени.
    - Не искам! 9:30 е рано! В Австралия на почивка се спи до обяд - едва я чух, понеже беше заровила глава във възглавницата.
    - Хайде, ще отидем за тези твои гримове, защото ми писна да мрънкаш! - отвърнах аз и зачаках реакция.
    
    Не чаках дълго, защото тя веднага стана (или по-скоро скочи) от леглото. Отиде, тичейки към банята, а аз се скъсвах от смях. " Сериозно ли?! Само едни гримове! " казах си наум.
      Излезе почти веднага, отиде го гардероба, извади едни къси дънкови панталонки и бяла блуза и ги облече за части от секундата.
Взе вече оправената си чанта и застана до вратата.
    - Хайде де! Още ли не си готова?? Трябва да сме там преди 10:30! Свършва промоцията! - почти извика тя, а аз продължавах да се кискам на леглото.
   
      Реших да съм добра приятелка, станах и облякох къси дънкови панталонки като нейните и черен потник на Green day. Знам, знам... луднала съм по тях, не ме съдете...
      Отидох набързо в банята. Излязох, взех си черната кожена чанта с капси и отидох при Кати. Все така се беше облегнала на вратата и проверяваше нещо в телефона си. Като ме видя, го прибра в джоба и ме издърпа през вратата. Докато се усетих беше заключила и търчеше надолу по стълбите.
      Реших да взема асансьора, защото ме мързеше, не за друго. :D Качих се и натиснах копчето за партер. Изчаках около 30-40 секунди. Уау - на слизане си беше бърз! Вратите се отвориха, отидох на рецепцията и оставих ключовете, за да не ги мъкна. Обърнах се и зачаках Кати. Точно тогава тя се появи от стълбите цялата потна, а опашката й беше доста спаднала. Все пак да претърчиш 35 етажа за минута и половина си е постижение!! хДД
      Тя спря и се обърна към стълбите. Явно мислеше, че съм зад нея. Свирнах й и въпреки лудницата ме чу. Щом ме погледна се ококори и дойде при мен.
     - Т-ти, ти к-как... - не можа да довърши, защото се задъхваше.
     - Взех асансьора, глупаче - изсмях се аз и я потупах по главата.
     - Хайде да ходим бързо, че нямаме време - намръщи се тя - Колко е часът?
     - 10 без 15 - отговорих й като си погледнах часовника.
     - Имаме само 45 минути. Бързо Рони!! - почти извика тя, хващайки ме за ръката.
     - Това е много време. Молът трябва да е наблизо. - казах объркано, но тя не ми отговори, а само продължи да тича по улицата.