Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)

4 глава - Малко киснине на плажа

... пред нас се разкри една от най-красивите стаи!!! Като казвам красива, имам в предвид : огромен гардероб, от старо (поне така изглежда) дърво, с изковани шарки, преплетени по толкова сложен начин, че чак ми се замая главата, докато проследявах с поглед творението. Срещу него имаше баня, златиста ( като почти всичко в стаята... и в хотела), огроооомта вана, спокойно могат да се поберат 4-ма души в нея. Мивката беше със същите завъртулки като гардероба, но бяха нарисувани. Над нея имаше голямо огледало и много шкафове за тоалетните ни принадлежности. Тоалетната беше доста висока и... о господи, има копчета, чрез които пускаш водата, слагаш от тези ароматизиращите, които се лепят и други жаджи, които щях да огледам, когаго се поуспокоях...
След гардероба започваше същинската част на стаята. Доста голямо бюро, на което стоеше огромен плазмен телевизор, плосък, колкото половината от малкия ми пръст. (егати сравнението...)
Имаше шкавчета и разбира се, беше позлатено. Килима беше бял с много красиви шарки с карамелен цвят. На него стоеше стъклена масичка с три столчета, много приличащи на табуретки в кафяв цвят. На края на стаята до бюрото беше прозорецът с разкошни бели и карамелени на цвят пердета, които бяха вързани от двата края с ластик. Така се откриваше великолепната гледка на Сидни и морската вода, която беше кристално чиста. Леглата бяха зад масичката с табуретките. Бяха три - за нас двете + Мелиса. Чаршафите бяха бели, а завивките - кафяви и карамелени (колко пъти го споменах само хД) с дантела. А по ръбовете имаше същите завити символи като на мивката и гардероба. Колкото до тапетите - бяха нещо между бяло, смесено със светло кафяво. Подът беше дървен и лакиран. Беше просто... ПЕРФЕКТНО!
- Кати... - казах аз несигурно, още опиянена от гледката.
- Знам, Рони... - отвърна, също така втренчена като мен.
В следващия момент погледите отново ни се срещнаха. След точно 5 секунди скачахме по леглата и крещейки :
- ЧЕВСВАМ СЕ КАТО КРАЛИЦА С ТОВА ЗЛАТО НАВСЯКЪДЕ!!!
- ТОЛКОВА Е ЯКО! КАК ЛИ ЩЕ РЕАГИРАТ ДРУГИТЕ КАТО ВИДЯТ ТОЗИ РАЗКОШ! - каза НДПЗ-то.
- ТЕ СА ИДИОТИ КАТО НАС, КАК ОЧАКВАШ ДА РЕАГИРАТ!! - викахме с цяло гърло, все едно бяхме на концерт и се опитвахме да надвикаме музиката.
В следващия момент една доста ядосана бабичка с ролки на главата, влезе в стаята. Уупс... от толкова вълнения бяхме забравили да затворим вратата.
- Извинете ме момичета, но в този хотел не сте само вие! Ако още веднъж чуя тези крясъци ще се оплача от вас. Ще събудите всички, още е сутрин! - извика тя доста бързо, като плюеше.
- Извинете ме мадам, - изимитирах я - но този хотел е на 35 етажа и е невъзможно да събудим всички. А и в момента си изживяваме детската мечта в най-красивата стая на света! - направих й ядосаната стойка, а тя извъртя очи и почервеня повече от преди. Имах чувството, че от ушите й всеки момент щеше да излезе пушек. Ама че разпалена бабичка!
- Предупреждавам ви за последен път, ако... - не успя да довърши изречението, защото й затръшнах вратата пред лицето.
- Само така момиче !! - чух гласа на Кати зад мен - Дай пет! Някаква си лелка няма да ни попречи да купонясваме. Как някой друг не дойде да се оплаче. - каза тя с огромна усмивка.
Точно щях да й отговоря, но чух, че телефонът ми издава някакъв звук. Отидох до бюрото и го взех. Имах едно съобщение от майка ми :
" Мила, пристигна ли вече? И как е там?
-мама "