Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)

18 глава - Винаги и завинаги... ♡

*След 2 месеца*

Така, нека ви разкажа как тези два месеца се отразиха на всички ни.

Рик и Мел - те са една от най-сладките двойки на света! Подкрепят се, обичат се и са готови на всичко един за друг.

Кати и Майк - са втората най-прекрасна двойка! И най-важното е, че всички фенове я харесаха и подкрепят връзката им.

Стив и Ани - те са просто невероятни! Наскоро Стив ни каза, че има намерение да й предлага годеж в близкото бъдеще. Но, засега са само планове...

Аш и Кал - те са моят по-голям брат и най-добрият ми приятел. Да, правилно. Кал ми помогна ужасно много с всички трудности през тези месеци и съм му изключително благодарна.

Люк - намери си приятелка, с която изглеждаше щастлив, въпреки, че всички говореха колко е нещастен и как тя не му влияела много добре. Дочух, че наскоро са скъсали, но не съм сигурна. Колкото до нас - говорили сме си само два-три пъти от както скъсахме. И то само "Здравей" и "Чао". Извиняваше ми се милиарди пъти, пращаше ми подаръци, цветя, картички, снимки. Искаше пак да се съберем. Всъщност... кого залъгвам?! И аз исках ужасно много, но щеше да е нечестно спрямо моята връзка.

Аз и Иво - разделихме се наскоро. Изкарахме месец и половина. Едни щастливи месец и половина, през които той ми беше гадже, приятел, даваше ми напътствия и съвети. Разделихме се по общо съгласие. За да не си развалим приятелството, а и... по-хубаво ни беше, когато бяхме най-добри приятели. И сега сме точно такива.

-------------------------------------

- Кати, аз ще отида в най-близкия парк! - провикнах се от вратата.
- Защо?! - подаде се тя от кухнята.
- Искам да остана на саме с мислите си.
- Ох, добре. И помни - ако има нещо, звъни! - винаги ме предупреждаваше след онази сутрин тя.
- Да, да, чао Кат! - отвърнах й и преди да е казала нещо затворих вратата.

Запътих се към едно от многото места, на които обичах да размишлявам. Когато вече наближих парка, забелязах скалата... онази скала.

Не се и усетих и тръгнах натам. Ходех по пясъка. Слушах вълните. Спомените нахлуваха в главата ми. Боже, колко малко време прекарах тук, а колко много неща ми се случиха!

Вече се катерех по скалата. Оставях мокри стъпчици по камъните. Катерех ли, катерех, докато не стигнах леко издълбаното място - мястото, където винаги сядах.