Събудих се като предишния ден от алармата. Но този път се бях сетила да я сменя с American idiot на Green day. Обожавам тази песен. Станах и отидох до банята. Отново сутрешните процедури : миене на зъби, душ и ресане на гнездото, така де, косата.
Отидох до гардероба и си извадих униформата от гимназията. Тя включваше пола над коляното в тъмно син цвят, бяла риза с дълъг ръкав и сако, пак в тъмно синьо. Има и жилетка, но нали се сещате, че все пак е 30 юни. -.-
Видях, че съм се оправила доста бързо, беше 08:32. Трябваше да съм в училище в 09:30.
Седна на леглото и взех акустичната си китара. Обичам да свиря на нея и го правя всеки ден по минимум час и половина.
Така започнах с някаква мелодия, която си я припявах от няколко дена. Докато свирех измислях и текста. Включих камерата и се заснех как я изпълнявам, защото иначе щях да я забравя.
Когато бях готова, видях, че вече е 08:58. Реших да слизам в хола. Там бяха наще. Прегърнах ги, а майка ми заговори :
- Как е нашата гордост? - тя повдигна вежди и се усмихна.
- Оох, мамо, стига. Знам, че завършвам, но чак пък от комплименти и подмазвание нямам нужда. Не е голяма работа.
И двете се засмяхме, а баща ми дойде до мен и сложи ръка на ръка на рамото ми.
- Рони, имаме една изненада за теб. Цяла година тестове, матури, задачи и незнам още какво. А ти издържа геройски и сега заслужаваш малко да се поглезиш.
- Какво?? - бях меко казано объркана.
- Знаем, че от седми клас искаш да отидеш в Австралия - майка ми каза, подавайки едно листче - сега е време да усъществиш мечтата си - и двамата се усмихнаха широко и чак глупаво.
- Ъмм... - беше единственото, което казах, докато взимах листчето. Обърнах го и видях, че е билет.... билет за детската ми мечта... Австралия!!! - ОО БОЖЕ МООЙ!!!!!!!! ОБИЧАМ ВИ, СТРАХОТНИ СТЕЕЕ!!!!!! - крещях и сигурно се чувах на 5 километра от къщата.
- Обичаме те, мила - каза мама, докато ги прегръщах. Не можех да повярвам... както всички искат да посетят Париж и
Лондон, така и даже 3 пъти по-силно аз исках да посетя Австралия...
- Ама чакайте малко... - обърнах пак билета - тук пише, че заминавам утре... аз не мога...
- Защо, мила - попита баща ми.
- Амии... утре заминавам с приятелите ми на море. Не мога да ги оставя и да си променя плановете преди почивката. - бях наистина много тъжна. Не исках да ги разочаровам, но пък това си беше Австралия...
- Спокойно. Знаеш, че с родителите на всички сме близки приятели и уредихме да заминете всички заедно. Като разбира се, на отиване ще летите само вие двете с Кати, другите не ги пускат от проекта - изговори майка ми доста бързо.
- БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯЯ!!! - все още виках.
- Хайде тръгвай, че имаш 20 минутки - предопреди баща ми.
- Да, добре. Благодаря пак! - прегърнах ги за последно, взех си мешката, пъхнах билета и изхвърчах от вкъщи.
Мамка му.... забравих, че имах среща с Кати в 09:00 пред нас. Закъснявах с 10 минути. Но нея я нямаше... дали не ме е оставила да ходя сама?! Не, тя не би го направила никога. Винаги спазва обещанията си каквото и да й струва. Това е едно от многото неща, които обичах в моето НДПЗ. (най-добра приятелка завинаги)
О, ето я и нея, с униформа, търчи по улицата ухилена до уши. Явно е разбрала за Австралия.
Изтичах и я прегърнах много задушаващо.
- ЗАМИНАВАМЕ ЗА АВСТРАЛИЯ ПО ДЯВОЛИТЕЕ!! - викаше тя.
- ДАА, МЕЧТАТА МИ СЕ СБЪДНА!! - извиках й все така развълнувана.
Щом пристигнахме в двора на гимназията се затичахме и прегърнахме всички от групичката.
- ИЗЛИТАМЕ УТРЕ!! ЧАО "ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ", ЗДРАВЕЙ АВСТРАЛИЯ!! - провикна се Стивън. Всички нададохме одобрителни викове, а след това се засмяхме.
--------------------------------------------
Празненството мина нормално. Получих грамота и други неща за завършването. Не спрях да мисля за неочакваното пътуване. От време на време си разменяхме радостни погледи с приятелите ми. И всички знаехме, че не е заради завършването. Е, не напълно.
Когато всичко приключи се събрахме 6-тимата глупаци и тръгнахме към къщите ни, които между другото бяха в една посока.
По пътя се сещате коя ни беше темата на разговор. И така стигнахме пред моята къща, която беше най- близо. Всички вдигнахме билетите си във въздуха и изкрещяхме :
- ДА ЖИВЕЕ АВСТРАЛИЯ!!!
Знам, че ако сега някой ни видеше, би си помислил, че сме психично болни или пияни посред ден, което никак не е странно за нас.
Прегърнах всички за ''чао'' и Кати ме целуна по бузата. Толкова си бяхме близки, че това не изненадваше никой. Последен кандидат за прегръдка остана Иво. Той разтвори ръце. Аз го прегърнах силно и тогава изплуваха спомените за всички онези хиляди сълзи, които съм изревала на тези рамена и този светло син потник. Бях му задължена за всичко, което беше направил за мен тези 5 години. Целунах го по бузата съвсем приятелски. Правила съм го безброй пъти. Той се усмихна и ме целуна по челото. Когато се обърнах, видях Кати да прошепва нещо на Стивън и Рик, а Мелиса седеше отстрани и се усмихваше. После ми смигна. КАКВО ИМ СТАВА НА ВСИЧКИ??? САМО-ПРИЯТЕЛСКИ-ЧУВСТВА! Поне за мен. Бях решена да го питам.
Извъртях очи на дразнителите и подметнах едно "чао" докато отключвах вратата.
- Чао Рони, до утре на летището! - подвикна Кати , а аз махнах с ръка и затворих вратата.
-------------------------------------------
Легнах си в 23:15 след като вечерях и се оправих за сън. Въртях се до късно. Побиваха ме радостни тръпки при мисълта, че на следващия ден по това време ще съм се вече нанесла в хотел на брега в Австралия.
Така, след около 30 минутки унесена в мисли, съм заспала.
Хейй... втора глава! Наистина първите две-три глави ще са по-скучни, но обещавам да се реванширам. :))
- Кали :33
YOU ARE READING
Unexpected summer (with Luke Hemmings - 5sos)
FanfictionТой и тя. Двама тийнейджъри от две различни държави. От два различни континента. Дали срещата им ще предизвика искри между Рони и Люк или ще го карат малко по малко, стъпка по стъпка... Дали ще пуснат чувства та си наяве или ще ги таят в себе си до...
