Аз,той и болката.

Глава 2

Излязох от вкъщи.Видях някой да се нанася в съседната къща.Имаше момиче на горе-долу моята възраст с черна коса с бели и сиви кичури и беше облечена само в черно.Тя пусна кашона,който държеше и дойде при мен.
-Здравей! Аз се казвам Саманта.
-Аз съм Виктория.На колко си?
-На 16.Ти?
-И аз.От къде сте?
-Бяхме в града,но решихме да се преместим на по-спокойно.
-По-добре е тук.И аз съм живяла в града и беше кошмар.
-Имам проблем обаче.Тук не познавам никого.
-Ами...Познаваш мен.Ще те запозная с най-добрия ми приятел и готово.
-Аз и в града нямах приятели.Всички ме мислят за странна,защото обичам да слушам метъл и нося само черни дрехи.
-На мен ми харесва стила ти.Особено косата и кобинките.
-Ммм...Благодаря! И ти имаш хубав стил.Черната блуза е страхотна.
-Благодаря! Съжалявам обаче закъснявам за училище.Да се видим по-късно?
-С удоволствие.

Разменихме си номерата и тръгнах за училище.Когато пристигнах там,видях Йоланда и Джейкъб.Ние бяхме най-добри приятели,но известността ги промени.Джейкъб ми се усмихна и ме поздрави,а Йоланда ме изгледа на кръв.Влязох в класната стая и видях Рос сам на чина без да говори и да гледа в една точка.
-Рос? Какво стана?
-Деби...Тя не ме харесва.
-Спокойно!
-Толкова много се мъчих да и се харесам и да ме забележи,че чак...Просто...Каза ми го в прав текст.
-Ти си невероятен и със сигурност ще си намериш още по-красива от Деби.
-Тя седи до мен!
-Ойй...Благодаря!

Прегърнахме се и госпожата влезе.Джейкъб и Йоланда си пращаха есемеси цял час,а госпожата ни разказваше какво е любовта.Явно пак си беше хванала ново гадже.Вече се приготвяхме,че след седмица ще имаме контролно и пак ще пише двойки на всички дори да сме учили като за световно.По едно време телефонът ми извибрира.Погледнах и имах съобщение от някой.Реших да видя от кой е.Помислих,че ще е от Сам,но беше от Д.
"Днес си много красива!"
"Хмм...Благодаря!Не е ли време да разбера цялото ти име?"
"Знаеш ли? Имам си приятелка,но тя не се държи с мен като с гадже.Ще ми помогнеш ли да я зарежа?"
"Така ще те видя ли?"
"Ще разбереш кой съм!"
"Тогава добре.Как се казва тя?"
"Йоланда!"
"Джейкъб?"
"Здравейй!!!"
"О,Боже колко съм тъпа.Защо не се досетих,че си ти?!"
"Не си тъпа.Ти си прекрасна!"

От очите ми закапаха сълзи.Нормално ли беше да харесвам Джейкъб или не? Погледнах към него.
"Защо си тъжен?"
"Защото плачеш!"
"И какво от това?"
"Боли ме!"