Аз,той и болката.

Глава 15

Събудих се в прегръдките на Джонатън.Усмихнах се и се изправих леко,за да не го събудя.Взех си телефона.Часът беше 10:22.Погледнах Джонатън и го цвлунах.Той измънка нещо и пак потъна в сънища.Станах и отидох до гардероба ми.Дръпнах вратата и извадих хавлията си от чекмеджето.Влязох в банята и си взех убодряващ душ.Когато излязох Джонатън още спеше.Беше много сладък.Извадих си дрехи.Бяла риза с навити ръкави и синьо-зелени дънки.Сложих си гривни и лек грим. Джонатън започна да се събужда.Докато се оглеждах в огледалото усетих топлата прегръдка на Джонатън.Обърнах се към него и му подарих нежна целувка.Някой почука на враата.Отворих и видях майка ми.
-Не сте ли гладни?
-Може би малко.Кога заминаваме за Италия?
-Полета е в 17:10.
-Днес?
-Точно така.
-Ама не сме си приготвили багажа.
-Дрехите ти са на закачалка.Просто откачи половината и ги сложи в куфара.
-Де да бяха само дрехите.
-Хайде,направила съм кроасани с шоколад.

Когато мама каза това,Джонатън ме целуна по бузата и се промъкна през вратата.
-Скъпи? Къде отиваш?-крещях аз.
-Да ям!-каза той и се чуваше как слиза по стълбите.
-Мамо от кога готвиш?
-От 3 дни.Харесва ми.
-Щом казваш.Благодаря ти! Обичам те!
-И аз теб.Не съм мечтала за по страхотна дъщеря!Гордея се с теб! Превъзмогна толкова болка,но пак продължаваш напред!
-Така сте ме учили с татко!
-Точно така миличка.

След като дългата прегрътка свърши,слязохме долу.Татко и Джонатън си говореха.
-Хейй...Къде са кроасанчетата ми?
-Има едно пред мен!-каза Джонън.
-Сериозна съм!!!
-Ами с баща ти се отпуснахме в приказки и...
-Изяли сте ги?
-Аз ги изядох.-каза татко и сложи ръка на сърцето си.
-Таткоо...
-Съжалявам миличка!
-Да ми беше оставил половинка поне!

Целунах Джонатън и отворих хладилника.Имаше Nuttela.Взех си я.Намазах си филийка и отгоре сложих пръчици.На вратата се звънна.Отидох да отворя.Пред мен стояеше огромен букет от хризантеми.Подписах се,взех го и влязох вътре.Бях ухилена до уши.
-Скъпи толкова много те обичам!!! Как позна,че обичам хризантеми?
-Ами не знам за какво говориш!
-Ам букета?
-Не е от мен.

Огледах букета и видях,че има плик.Извадих го от цветята и видях,че на него има име и то бе...Джейкъб? Това беше писмо от Джейкъб! Оставих букета и се качих в стаята ми.Писмото беше в ръцете ми.Отворих го:

Здравей,кралице! Щом четеш това писмо,значи вече ме няма.Ако сме стигнали до 90 годишна вързаст ще е яко.Написах това на 15 годишна възраст.Все още нв сме заедно, но искам да ти кажа няколко думи.Първо,че ти си невероятна.Когато минаваш покрай мен всеки ден се чувствам щастлив.Второ,Твоята прекрасна усмивка.Искам,когато четеш това да сме имали спомени,да сме имали минало,защото Виктория Аз те обичам! Обичам те и винаги ще е така,дори и да не съм на този свят.Обичам те! Не напразно ти казах "кралице" в началото.Кралица си,защото ти контролираш сърцето ми.Ако съм те наранявал...Прости ми! Прости ми за всички грешки,за това,че те игнорирвах докато бях с Йоланда,Прости ми! Обичам те Виксии!!!
ХХХ завинаги твой Джейкъб!