Аз,той и болката.

Глава 6

Часовете приключиха.Прибрах се.Когато влязох в къщата видях куфарите на нашите.Оставих ключовете си и телефона на плота и погледнах мама.Усмихнах и се и тя ме прегърна.След това и татко.
-И да не правиш простотии!-казаха и двамата.
-Разбира се,че няма.
-Добрем.Хайде! Чао миличка! Пази се!
-Чао.Пиши ми като пристигнете.
-Добре.

Те излязоха,а аз извиках и се завъртях.Бях съвсем сама в толкова голяма къща.Беше ми...Ъм...Уау!!! Телефонът ми извибрира.Отидох да проверя кой ми писа.Беше Джейкъб.
"У вас ли си?"
"Дам.Ако искаш ела!"
"Да си взема ли дрехи?"
"Моля? Защо?"
"10 дни у вас момиче!!!"
"Да,да,да...Офф ами да,хайде,че ми е скучно."
"Идвам!"

След 20 минути на вратата ми се звънна.Погледнах през прозореца.Беше Джейкъб.Изтичах и му отворих.Прегърнах го и го поканих вътре.
-Ам...Какво...Какво ти се прави?-попитах аз.
-Не знам.
-Аз съм гладна.
-Да си сготвим нещо?
-Аз? Да готвя? Не ставай смешен! Най-много да запаля къщата.
-Аз мога да правя само лазаня.
-Ще ми направиш ли?
-Защо пък не!

Той влезе в кухнята,а аз седнах в трапезарията.Взех си телефона и започнах да разглеждам някакви снимки.Писах на Рос и Сам:
"Е любовчии...Ще идвате ли у нас?"
"От къде знаеш,че сме заедно?"
"Предположих.Е ?"
"Да,да... Идваме."

Отидох да проверя до къде е стигнал Джейкъб.Той ми се усмихна и сложи тавата в печката.Казах му,че Сам и Рос след малко ще дойдат.

*2 часа по-късно.*

Лазанята беше готова.Джейкъб извади тавата и сипа в две чинии.Сложи едната на масата пред мен и каза:
-Заповядайте,милейди!
-Хах...Мерси! Уникален си!

Целунах го по бузата и се усмихнах.Започнах да скачам и да пляскам.Бях като пет годишно дете,което чака да му купят близалка.Изядох едно парченце и погледнах към Джейкъб.
-Къде си се учил да готвиш така?
-Мама ме е учила.
-Ахам.Ами доста добре те е научила.
-Благодаря!
-Помниш ли вчера какъв въпрос те попитах?
-Ами...Кой от всички?
-Дали искаш да си моя!
-Да.Какво за това?
-Каза,че ще продължим разговорът си днес.Е?
-Ами...Не знам какво да кажа! Искам.Искам да гледаме звезди заедно,да си мой,да се докосвам до меките ти устни.Искам да съм твоя.
-Тогава...Вече си моя!

Той се усмихна.Нежните му устни се докоснаха до моите и аз просто изтръпнах.Не исках този момент никога да свършва.Той беше перфектен! Беше моето щастие.

От авторката:
Хей,хора!На снимката горе е Саманта. Благодаря,че следите и харесвате историята!Обичам ви!❤