Глава 1

213 8 1
                                    

Здравейте! Казвам се Виктория Питърсън.На 16 години съм и живея в предградие до Лондон.Къщата ми е на три етажа.Само аз се качвам на третия и мама и татко знаят това.Имам само един приятел.Казва се Рос. Гадно е,че не е постоянно до мен,но пък винаги е в сърцето ми. Той пътува много,защото родителите му са разделени и живеят на различни места.Е това е моят живот,но има неща,които ме нараниха и ще ви ги кажа.Така...Всичко започна преди две години:

Денят беше 18 септември.Събудих се в 06:30.Станах и се измих.Облякох си широка,черна блуза с дълги ръкави,които ми скриваха половината длан,сини стреч дънки и си обух кецове.
Слязох долу и видях мама да плаче.
-Какво има?
-Изгорих си ухото докато си изправях косата.
-Мамооо!!! Мислех,че нещо лошо се е случило.

Татко слезе.Целуна ме и прегърна мама.Седнах на масата и си извадих телефона.Писах на Рос.Винаги става в последния момент и докато аз се оправям му пиша,за да се събуди.
"Здравей,поспаканко! Как си? Ако искаш да се видим на нашето място и да отидем заедно до училище?!"
"Амии...Аз искам да отида с Деби днес.Може ли?"
"Разбира се!"
"Нали не се сърдиш?"
"Не разбира се.Ще се видим там.Чаоо!!! И късмет с Деби!"
"Мерсии! "

Рос от доста време си пада по едно момиче и беше крайно време да я заговори.Пуснах телефона и насочих вниманието си към пържените филийки.Когато ги изядох,
мама се усмихна и стана от мястото си.Дойде при мен и започна да бърше устата ми.
-Цялата си в сладко!-каза тя и се засмя.
-Мамо!!!! Не съм 2 клас да ми бършеш лицето.
-Просто те обичам.

Погледнах към часовника.Беше 08:00.Станах и се качих в стаята си.Сложих си учебниците в една чанта.Телефонът ми извибрира и аз го взех.Имах съобщение от скрит номер:
"Учиш в гимназия "Сий Гардън".Нали?"
"Ами...Дам,защо? Кой си ти?"
"Да кажем,че съм таен обожател."
"Серионзо? Рос спри с шегите!"
"Ммм...Не е Рос.Идваш ли ?"
"Къде?"
"В училище?"
"Оу,ами да."
"Може да ми викаш някак!"
"Ами например по име? Какво е?"
"Казвам се...Д!"
"Д? Така ли започва името ти?"
"Да.Хайде,че директора ще те търси!"
"Тръгвам!"

Аз,той и болката.Où les histoires vivent. Découvrez maintenant