Аз,той и болката.

Глава 8

Усмихнах се и погледнах Мика.Седнах до нея.Момчетата започнаха да играят,а ние си говорихме.Всички бяха много готини.Докато си говорихме Джеймс дойде и ме бутна по рамото:
-Амм...Гаджето ти не е добре.Извикайте линейка!
-Моля?

Скочих и отидох при Джейкъб.Той лежеше със затворени очи на тревата.Заплакох и го прегърнах.Ударих му няколко шамара,за да се събуди,но не го направи.Джонатън ме изправи и ме прегърна.
-Той ще се оправи!
-Аз...Аз...Толкова много го обичам!
-Да разбирам те.Загубих приятелката си в катастрофа.
-Съжалявам!
-Благодаря! Спокойно.

Линейката дойде.Качиха на една носилка безпомощното тяло на Джейкъб и замина.Отодохме в болницата.Стояхме и чакахме много дълго време.Сестра му ми каза,че е болен.Поллучавал пристъпи.Но този път е по-сериозно.Един доктор дойде при нас и ни каза:
-Много съжаляваме! Загубихме Джейкъб!
-Моля? Извикайте всички лекъри!!!
-Направихме всичко възможно!
-Щом Джейкъб не е жив значи не сте направили нищо!!!

Паднах на земята и заплаках.Джейкъб беше живота ми,а сега...Видях Йоланда да идва.Явно беше разбрала какво стана.Седна на земята до мен.Прегърна ме и ме галеше по косата.
-Спокойно,Вики!
-Йоланда?
-Да.Съжалявам за всичко което съм направила.Джейкъб би се радвал ако сме приятелки.
-Да,много.

Изправих се и се запътих към тоалетните.Измих се и се погледнах в огледалото.Прекарах ръка през косата си и пак заплаках.Телефонът ми извибрира.Имах съобщение от мама.
"Съкровище! Разбрах какво е станало! Как си?"
"Зле мамо! Момчето, което винаги е било моят живот си замина!"
"Идваме си!"
"Не!Не искам да си разваляте почивката.Другите са с мен."
"Добре.Само не прави глупости!"
"Ще се помъча!"

Отидох при другите.Прегърнах Джонатън и той се усмихна.
-Искам да се прибирам!
-Да вървим.

Излязохме от болницата.Вървяхме 10 минути и се прибрахме.Извадих си алкохол от шкафа.Сипах си и го изпих на екс.Когато вече наливах 4 чаша,Джонатън дойде при мен и взе шишето.Затвори го и го прибра.
-Защо го прибра?Дай ми го!
-Не.Качи се горе и си почини.Алкохолът не помага!Няма смисъл да пиеш!
-Има.Ще се самоубия Джонатън!Отвратително е да загубиш човека с когото винаги си мечтал да изживееш живота си!
-Аз...Знам колко много те боли.
-Нищо не знаеш!

Бах много ядосана. Качих се в стаята си и се метнах на леглото.Изключих си телефона.Седнах на земята и заплаках.Мразех всичко и всички! Обичам само Джейкъб и винаги ще е така.На вратата ми се почука.Беше Джонатън,но не исках да отварям.Защо му се доверих? Не го познавам.Изглежда добро момче.Ще сляза и ще се опозная с него.Може пък така да се разсея.
Отворих вратата и той ме прегърна.Усмихнахме се един на друг и слязохме долу.Включих си телефона.Имах много пропуснати разговори,но не ми се говореше с никого.Изключих си звука и го оставих на вибрация.Извадих си мюсли и седнахме на дивана.