Наруто и появяването на Микаса

Облаците - Част 4

На вратата на Гаара и сестра му се почука. Те бяха отседнали за тази нощ в къщата на Хокагето. Микаса бе сама в къщи. Когато отвори на прага беше застанал Какаши с униформата си, тъй като туко-що бе свършил с нощното си дежурство.

- Здравей. Готова ли си за разходката?

- Да.

- Тогава да тръгваме.- Той се усмихна и й подаде ръка. Тя се изненада от това колко е мил, дори и с непознати. Хвана му ръката и те тръгнаха.- Какво искаш да ти покажа?

- Не знам. Няма значение. Просто искам да разгледам наоколо.

- Добре тогава. Знам точното място.

Той я стисна здраво за ръката, качи я на гърба си и се затича. Беше бърз като светкавица. Тя не усети кога прекосиха цялото село и се изкачиха на най-високият връх на близката планина. Беше красиво. Луната огряваше земята. Фенерите на селските къщи правеха пейзажът още по-красив. Хладният летен бриз охлаждаше приятно. Звездите грееха силно, точно като нейните очи когато зърна тази гледка.

- Красиво е нали? - Попита Какаши докато я сваляше от гърба си.

- Невероятно е!

- Така е. Често идвам тук когато искам да размишлявам насаме със себе си. Приятно е. Почти никой не се качва на това място.-Той извади от джоба на якето си вода и пакетче чипс. Легна на земята, отвори чипса и започна да гледа звездите.- Ела. Опитай и ти. Обичам да гледам небето докато съм тук. Представям си различни форми, който образуват облаците.

Тя легна до него и започна да се смее.

- Н-но няма облаци! - Каза Микаса, докато се опитваше да избърше сълзите от лицето си.- Небето е чисто.

- Май си права.- Каза смеейки се Какаши.

- Сигурно си водил много момичета на това място.

- Не ти си първата.

- Не мога да повярвам.

- Така е! Не съм показвал на никого къде се крия от проблемите си.- Какаши я погледна с все още трудно забележима усмивка зад маската. Очите им се засякоха под лунната светлина. Сякаш времето за тях спря.

- Така кое е следващото място, което ще посетим?

Микаса стана от земята. Гледаше надолу, засрамена от неловкия момент.

- Предполагам, че вече е късно. Утре, преди срещата ще те заведа до Ичираку.

- Д-добре.