Наруто и появяването на Микаса

Битката- Част 7

Дойде и часът на уговорената среща. Всички бяха вече се събрали. Някои дори можеха да кажат, че са дошли доста по-рано. Но за тях в момента нямаше значение това. Интересуваше ги само дали е истина или не историята на Микаса. Мястото беше пусто. Около Кагетата и техните придружители имаше само дървета и храсти. Слънцето грееше силно, сякаш всеки момент щеше да се запали някой пожар, причинен от силните му лъчи.

Райкагето пристъпи напред. Зад него бяха застанали всички останали, освен Микаса. Изглеждаше наистина сериозен.

-Добре, Микаса. Време е да покажеш на какво си способна и най-вече, че историята ти не е измислица. Готова ли си?

- Да, но какво трябва да правя?

- Сама ще разбереш. Гаара? Ще можеш ли да се справиш без да я щадиш?

- Да.- Гаара въздъхна и застана до Ей.- Не съм си го и помислял. Няма и смисъл да я оставям. Тя ще го направи без проблем.

- Ха?- Микаса все още не знаеше какво да очаква.-Ка...

Още преди да довърши, земята под нея се разтърси. Пясъкът я хвана за краката, а над нея се показа огромна пясъчна ръка, която се изстреля право към нея. Микаса, изненадана разтвори широко очи, но това не бе достатъчно бързо за нея. Когато разстоянието между нея и ръката стана само няколко сантиметъра, тя стисна юмрук, удари с всичка сила пясъкът, който я държеше за краката и отскочи назад, точно секунди преди този над нея да се разбие в земята. Знаеше, че ако беше закъсняла с още малко, щеше да стане на палачинка. Явно Гаара не се шегуваше.

- Какво правиш?- Микаса започна да крещи по Гаара.- Трябва да се бия с него? Сериозно ли?

В този момент от земята се задигна нов пясък, но без никаква форма. Започна да гони своята цел, сякаш беше муха. Раздели се на няколко части. Когато приближаваха Микаса, те се изстрелваха към нея, но тя избягваше ударите им, като скачаше от едно място на друго. Ако я уцели едно от тях, тя нямаше да докаже историята си, но по-важното за нея беше, че ще загуби толкова лесно, при това от Гаара.

Успя да се отърве от тях за малко. Казекагето само я гледаше, докато тя беше стъпила на клон на едно дърво, задъхана.

- Така ли ще си играем?- Каза Микаса.- Добре тогава да започваме. Бякуган!

Очите й се промениха. От предишния им цвят, те станаха сиви. Около тях се появиха изпъкнали вени. Гаара се усмихна, сякаш това е искал и чакал. Това беше доказателство, че притежава едно от най-силните оръжия в битките, както и една от 3-те очни техники. Кагетата видяха това. Бяха изненадани. Очевидно притежава очна техника. Историята й, започва да придобива някакъв смисъл поне за някои от тях.

От земята отново се показаха форми от пясък и я нападаха, но тя сякаш по-добре ги избягваше. Това вече не беше голям проблем за нея. Бе притеснена само, от това че Гаара ще усилва силата си, а тя не искаше да го нарани в опитите си да се защити или само за да докаже, че не е лъжкиня.

Пясъкът стана по-бърз и силен. Когато се разбиеше в земята, той я сцепваше. Тя трябваше да направи нещо. Обърна се и започна да тича в противоположната посока към Гаара. Докато напредваше към него, тя разбиваше с ръка неговият пясък. От това Кагетата разбраха, че тя притежава унищожителна сила като на Цунаде-сама, щом можеше да разбие този пясък, но и че играта загрубява. Тя си вдигна ръката и под нея пясъка се раздвижи. Формира се купчина пясък, с формата на чиния, която я носеше към него. Очевидно бе, че тя го управлява. Владееше и тази сила- да контролира пясъка, точно като Гаара. Когато го приближи, скочи от пясъка и се засили да го удари с юмрук, но купчина пясък я спря. Това беше типичната негова защита. Така се защитава.

Микаса не спря до тук. Тя започна да го налага с крака и юмруци, но пясъкът го защитаваше отлично. Тя разбра, че трябва да усили бързината си или да използва друга техника, за да го изненада или поне за да докаже на Кагетата, че владее и други трикове. Това щеше да и помогне в доказването на историята й.

Така и направи. Около Гаара започнаха да хвърчат разни мухи и други насекоми. Кацаха върху него. Той започна да се разсейва и защитата му ставаше все по-слаба. Явно тя притежаваше силата на клана Абураме. Кагетата разбраха това. И започнаха да гледат битката с още по-голямо любопитство. В същото време тя увеличи бързината си. Беше бърза като светкавица. Тя събра цялата си сила, ритна Гаара и го запрати точно до Кагетата. След миг тя се озова върху него, сложи си ръката на гърдите му и се засили да го удари с всичка сила. Всичко това стана за няколко секунди. Когато юмрукът и стигна на сантиметри от него тя спря ръката си, която почти докосваше носа му.

- Какво чакаш момиче?- Каза Райкагето със скръстени ръце.- Довърши битката!

- Тя вече приключи.- Микаса стана от Гаара.- Победих.

- Какво говориш? Не е приключило докато не го удариш!

- Не! Битката приключи! Не е нужно да го правя. Доказах какво мога. Даже това не е всичко, но това че владея 4 различни техники показва, че съм доста способна за обикновено момиче.

- Така е!- Райкагето пристъпи напред.- Достатъчно е и това, че не посегна на брат си, за да го докажеш показва какъв човек си! Аз ти вярвам. Всички ти вярваме.