Наруто и появяването на Микаса

Романтика?- Част 15

Беше късно през нощта. Те вървяха по тесните, селски улици и се наслаждаваха на тишината. Е не съвсем тишина. Чуваха се как птиците пеят, а щурците свирят своите вечерни мелодии. Небето беше чисто, а луната огряваше всяко едно къдче на земята. Звездите светеха ярко и се наслаждаваха на звуците на нощните музиканти. Гледаха, как децата вече се прибират, заради късният час, и оставят фенерите включени, за да не ги е страх. Човек можеше да седне по средата на пътя и да се ослуша. Можеше и да заспи дори. Беше приятно.

Микаса вървеше плътно до Какаши. Любопитството и надделяваше и накрая не се сдържа.

- Какаши, къде отиваме?

- Казах ти, че ще ти хареса.- Усмихна се и я погледна. Ръцете му бяха в джобовете на якето му, както обикновено.- Не любопитствай.

- Добре, но нямам търпение.- Протегна се и започна да подскача като малко хлапе. Какаши я видя и се засмя леко.- Защо се смееш?

- Защото си сладка, Микаса.- Погледна я с пленителен поглед, който я изяждаше отвътре. Не можеше да се държи на краката си.- Искаш ли да побързаме?

Още преди да отговори на въпроса му, той я хвана за ръката, като я качи на гърба му. Тя обви ръце около врата му и се отпусна. Какаши се усмихна. Затича се напред и за няколко секунди вече се изкачиха на близката планина. Точно, където седяха за първи път. Микаса слезе от него и се огледа. Пред нея, на тревата беше поставено одеяло, а върху него имаше чаши за вино, чинии с добре изглеждаща храна, салфетки, прибори и въобще всичко и се стори просто прекрасно. Обърна се към Какаши и го погледна изненадано. Той не каза нищо. Отиде при нея и и хвана ръката нежно, като я придружи до одеялото. Седнаха един срещу друг.

- Какаши... Не знам, какво да кажа.- Усмихна се и леко се изчерви.- Изненадана съм наистина.

- Какво? Не вярваш ли, че съм романтичен тип?- Момчето също се усмихна и я погледна в очите.

- Не разбира се. Просто не го очаквах.

- Ще трябва да свикваш, Микаса.

- Какво? - Погледна го учудено. Не разбираше, какво и каза туко- що.

- Нямам намерение след този пикник да спирам да те каня на срещи, Микаса.- Погледна го шокирано, но се изчерви още повече.

- Аз.. Не знам какво да ти кажа, Какаши.

- Не казвай нищо.- Доближи се до нея. Сложи ръката си на бузата и и я целуна нежно по устните, след което се отдели.- Просто се наслади на храната.

Съжалявам за допуснатите пунктуационни, правописни грешки или за повторения.