Наруто и появяването на Микаса

Признанието и шокиращата новина- Част 25

*Сасори *

- Казах ви, какво е станало. Спрете да ме разпитвате. Нямам какво повече да кажа...

- И смяташ, че ще ти повярваме? Със Саске сте убили вашите? Не ни лъжи... - Този Какаши няма ли да престане? Казах му, каквото искаше.

- Как мислите, че са ги убили? Това място нямаше начин да бъде намерено. Скрито е чрез сили. Не може някой обикновен човек да го намери. Дори и някой като вас.

- Добре тогава... Къде се намира Саске?

Този разговор между нас двамата започва да ме изнервя. Затворен съм в някаква тъмна стаичка под селото... Няма никой с нас, но съм сигурен, че отвън е бъкано от пазачи. Изтощен съм. Завързан съм. Върнаха ме към живота след всичко. При това само, за да издам всичко за нас... Защо не иска да повярва? Със Саске бяхме планирали всичко. След последното нападение трябваше да убием всички от Акатски, като изключим нас. Всичко се разви както трябва. След това имах за задача да нападна селото, докато Саске се възстановява. Използва доста очите си. Не му завиждам. Имам си свои проблеми. И без това ще ме убият отново. Нямам особен избор. Изпълних моята част от уговорката. Саске да се оправя сам. Не му трябвам повече.

- Не знам. Изчезна. Би трябвало да е наблизо.

- Не знаеш? Добре. Ще се оправим. Ти ще останеш тук. Съжалявам, че ще си самичък, докато не дойда лично да изтръгна отново сърцето от тялото ти. Или по- точно кукла, но отивам да видя Микаса. Едва не изгуби живота си, заради твоята кукла. Видя ли, как я запалих веднага след като закарахме момичето ми в болницата? Гледай това да не се случи и с теб. Имай само късмета да не се събуди, Сасори... Защото ще те боли. Много.- Е... Успя да ме стресира, признавам. И без това не ми се живее. Той стана от стола срещу мен зад масата и излезе от стаята. Тресна врата, но и го очаквах. Отново ще си стоя самичък, докато се сетят за мен. Нищо чудно.

*Микаса*

Отворих очите си. Отново този таван и тези притискащи ме стени. Отново съм тук. В главата ми се въртят хиляди мисли, но заедно с тях и болка. Не само там. В цялото ми тяло. Не чувствам нищо. Не мога и да помръдна леко с пръст, без да усетя пронизващата ме болка. Толкова е тихо. Това наистина ли е Коноха? Вече си мисля, че съм мъртва. Но не. Няма начин. Яко бях, нямаше да чувствам тялото си по такъв жесток начин. Чух леко скърцане на врата. Съвсем бавно, опитвайки се да заглуша болката, обърнах главата си натам. Какаши. Тук е. Щом ме видя, едва не падна на земята. Шокиран ли е? Какво става? Защо реагира така? Колко ли дълго съм спала? Тези въпроси ще ме побъркат, а още повече очакването за някакъв отговор. Какъвто и да е. След като се осъзна, той бавно се доближи до мен. Не ми каза нищо. Само ме целуна. Аз ли си въобразявам или устните му треперят? Изчаках нетърпеливо и отвръщай на целувката, докато той не я прекъсна. Погледна ме в очите. Неговите сякаш бяха насълзени, но не можех да разбера. Погледът ми все още беше леко замъглен. Разтворих бавно устни. Тръгнах да казвам нещо, но той ме спря, като сложи палеца си на устните ми. Поклати глава и леко се усмихна.

- Не казвай нищо, Микаса. Изморена си. Спа дълго. Почини си.

Дори и да нямах сила, исках да знам. Искам да знам, какво е станало. Отдръпнах се малко. Усетих болка, но това никога не ме е спирало.

- Не искам, Какаши. Колко време спах? Какво стана и защо си толкова разстроен?- Казах всичко това толкова тихо и бавно. Не можех да говоря. Вече го осъзнах.

- Винаги ли си толкова инатлива?- Засмя се съвсем леко. Не е ли нормално да съм такава? Той въздъхна и седна на леглото ми.- Помниш ли, когато се запознахме? Беше изгубила съзнание за два дни. Този път биеш собствения си рекорд. След като битката ти със Сасори приключи, една от куклите му ти нанесе доста тежка рана. Сасори беше победен, но ние го върнахме. Искахме да разберем повече за Акатски. И май успяхме. Той и Саске са убили техните. Не можем да сме сигурни. Не ми се вярва, но няма друг вариант. След това ти загуби съзнание. Беше на косъм да загубиш живота си. Изпадна в кома за една седмица. Това е доста добре. Наистина се радвам, че се събуди.

- Убили са техните? Защо?- Бях прекъсната. Исках да му задам още един въпрос, но вратата на стаята отново се отвори. Това беше Сакура. И тя не изглеждаше по- малко шокирана от Какаши.

- М-микаса? Ти се събуди?- Приближи се до леглото ми и ме прегърна, а аз само изскимтях заради болката. Тя сякаш се стресна и веднага ме пусна.- Ам... Какаши, може ли да излезеш? Искам да говоря с Микаса. Спешно е.

Какаши кимна. Стана от леглото ми и ме целуна отново по устните. След това излезе от стаята. Обърнах се към момичето, което току- що седна на мястото му. Изглеждаше леко притеснена.

- Какво има? Защо се държиш така?

- Микаса аз... Искам да ти кажа нещо, но само остани спокойна, моля те.

- Не ми говори така, Сакура... Казвай направо. Какво има?

- Аз те лекувах, докато беше в безсъзнание. Прегледах не само раната ти, но и по принцип тялото ти. Здравето ти и така нататък. Ам... Как да ти го кажа? Ти си...

Следва продължение.

Съжалявам, че спирам така, но си има причина. хД