Наруто и появяването на Микаса

Нови тайни - Част 22

* Микаса *

                       Болка. Това беше единственото, което чувствах в момента. Тялото ми потрепваше под неговото, а стоновете ми се отделяха неконтролируемо. Стисках силно чаршафите под мен. Адреналина ми се покачваше, а аз не можех да спра. Един много по- силен стон излезе от устните ми. Тялото ми потрепна силно и се повдигна неочаквано нагоре, оставяйки ме напълно изтощена на леглото. Отпуснах се,  затворих очи и се усмихнах. Усетих го, как свърши в мен. Беше прекрасно и ... просто ме остави без думи. Вече не чувствах нищо, освен удоволствието и затрудненото ми дишане изпълваха тялото ми и огласяха цялата стая. Излегна се върху мен, започвайки да поставя нежни целувки по цялото ми лице. Харесваше ми, но не можех да остана тук. Трябваше да си тръгна. Изчаках го да спре и да се излегне на самото легло, след което проговорих тихо. 

                          - Н-неджи... Трябва да си тръгвам. Имам тренировка утре.- Дори и не знаех, дали ще мога. Изтощена съм. По- скоро ще се прибера и ще поспя. Какакши не ме е виждал, откакто спрях „малкият" им спор. Но и не искам да го виждам. Проблемът ми е, че не мога да избера. Имам прекалено силни чувства, към двамата. Просто ще оставя времето да реши вместо мен. Изправих се в седнало положение и усетих една пронизваща болка. Стиснах силно зъби и продължих. Станах от леглото и взех дрехите си от пода, като се облякох. Ръцете му се обвиха около мен, а устните му докосваха нежно врата ми. 

                            - Добре. Ще се видим на тренировката ти. И ми направи услуга. Този път не казвай на Какаши. Няма да можеш да ме спасиш, и да искаш, щом щеше да ме убие, само заради едни малки смучки.– МАЛКИ? Добре... Няма значение. Да не иска да го държа в тайна? Всъщност това иска, но ... той има право да знае за нас... Ще се опитам все пак. Беше прав, че няма да го остави да диша след това. Просто ще мълча. До колкото мога.

                            - Д-добре... Но ако разбере, не съм аз виновна. Аз не искам да го крия.- Целуна ме по устните нежно, а аз се усмихнах в целувката. След малко се отдели и ме погледна в очите.

                             - Не искаш да криеш връзката ни?- Връзка? Явно все пак сме заедно... Но... И с Какаши ходя. Вярно... Излезли сме само 1-2 пъти, но все пак. Кимнах и се отделих от него.- До после.- Отново кимнах. Все едно не мога да говоря... Излязох от къщата и се запътих към нас, тоест къщата, в която сме отседнали с Гаара. Не знам, защо той е все още тук. Има задължения в Пясъка. 

                              Вече изминах половината път. Вече беше сутрин. Ходих поне 3 часа. Обичах да го правя. Така мислех спокойно. Някой ме дръпна за ръката. Обърнах се изплашено, но на лицето ми се появи малка усмивка. 

                               - Здравей... Какаши. 

                               - Къде беше толкова време? Нямаше те у вас.- Тъжен поглед ли ми вади? Боже.. Трябва ми добро оправдание. 

                               - Просто тренирах. Няма нищо.- Лъжех.... Аз лъжех... Не искам да го правя. 

                               - Добре тогава.  Днес си на тренировка. Искаш ли след нея да отидем у нас? Все пак мислех, че ще спиш там, когато си в Коноха.... - Целунах го по бузата и го дръпнах в противоположната посока. Явно нямаше да се прибера. Просто отиваме да тренираме. Дамо се надявам да не е нещо изтощително, защото изобщо няма да го понеса.