Наруто и появяването на Микаса

Палаво наказание?- Част 18

              Неджи влезе вътре в стаята, следван от Микаса. Момичето не обърна внимание на самодоволната му усмивка и отиде на леглото. Седна по средата и взе дистанционното от шкафчето. Насочи го към телевизора, а пред него седеше Недежи и я гледаше.

             - Ще се пазиш ли? Трябва да изберем филма. Какъв жанр предпочиташ?- Момчето дори и не чу въпроса и. Седеше пред телевизора, скръстил ръце пред гърдите си и хапеше устните си.

            - Микаса... Наистина ли не сте правили нищо с Какаши?- Тя го погледна в очите изненадано. Не разбираше въпроса му.

           - Защо питаш?

          - Отговори ми!- Не викаше много силно. Беше издразнен от факта, че седеше в стаята му само по тениска и е пренощувала тук. Микаса не знаеше, какво да отговори. Може би леко се страхуваше от реакцията му, ако каже да, за да го издразни, но това не беше вярно. Преглътна шумно и каза тихо.

          - Да. Но това не те засяга. Нямаш право изобщо да питаш. Какво толкова те интересува, какво правим с Какаши? Това си е наша работа, а ти нямаш причина да се бъркаш в нашите отношения, Неджи.

                - Оу.... Напротив.- Момчето първоначално беше много изненадан от отговора, но после се усмихна. Приближи се бързо до нея и я бутна леко, за да легне изцяло на леглото. Качи се върху нея и я дари със страстна целувка. Тя не се дърпаше много. Беше сложила едната си ръка върху гърдите му и го буташе леко, за да се махне от нея. Не знаеше, защо но тя не вложи много сила. Изпитваше нещо към тези двамата, което не и позволяваше да им се опълчи. Неджи се дръпна от целувката, но не и от нея. Усмихна се още по- мазно и се наведе, като зацелува жадно врата и. На места леко хапеше. Момичето не успя да се сдържи и издаде лек стон, който много се хареса от него. Този път тя нямаше много голям избор и го бутна от нея. Неджи изръмжа и отново легна върху нея, като хвана ръцете и и ги постави над главата и.

               - Сега няма как да избягаш.

               - Неджи с-спри. Какви ги вършиш за бога?- Не получи отговор. Момчето продължи да хапе врата и. Тя стенеше и се гърчеше под него. Беше чувствителна, въпреки че е преживяла много. Неджи леко повдигна блузата и нагоре, като пъхна свободната си ръката под нея. Момичето изтръпваше и дишаше тежко. Вече нямаше как да се дърпа. Харесваше и до някаква степен. Не беше редно, но така се чувстваше. Двамата с Какаши бяха противоположности в това отношение. Микаса харесваше и двата начина, но нямаше да продължи още дълго така ... Не искаше да се привързва към тях толкова много, защото знаеше, че накрая щеше да остане разочарована.

              Неджи оставяше белезите си върху врата и ключиците и. Отдръпна се от нея и стана от леглото. Погледна я доволно и се усмихна.

               - Е... Това беше. Може би... наказанието. Дано да не се наложи да ти повтарям, че си моя, Микаса.

                В този момент влезе Какаши с една купа пуканки. Изгледа двамата и забеляза момичето, което лежеше на леглото с леко повдигната блуза. Погледна към Неджи любопитно.

                 - Какво стана?

                 - Нищо интересно. Аз трябва да тръгвам... Имам работа с отбора. Ще се видим утре.- Не изчака отговор и излезе от стаята, а после и от къщата. Обърна се към момичето, което ставаше от леглото.

                  - И аз си тръгвам Какаши...- Тъкмо стигна до вратата, когато той я хвана за ръката и я дръпна в прегръдките си. Гледаше я в очите.

                   - Защо? Няма ли да останеш и тази нощ тук? Вече направих пуканки.

                   - А-аз не знам...- Микаса погледна на страни, а това беше грешка. Какаши забеляза нещо и отметна косата и внимателно. Целият и врат беше в кърваво червени рани.

                   - Микаса какво е това?- Беше леко ядосан. Не знаеше какво да очаква. Гледаше я изненадано и гневно. Момичето потръпна и се отдели от него, като се хвана за врата с ръка.

                    - А-аз...

Уф... Най- сетне е готова тази част :Д ! Дано да не се забавих много, за толкова скучно нещо.... Дано да ви хареса :)