Наруто и появяването на Микаса

Отвличане?- Част 8

-Справи се чудесно днес, Микаса.- каза Гаара, влизайки със сестра си във временното им жилище.- Впечатлен съм.

- Да не си се съмнявал в мен?

- Не, точно обратното.- Усмихна се той.- Знаех си, че ще ме победиш.

- Не го забравяй!

- Как бих могъл?- Гаара седна на дивана и започна да се смее с всичка сила.- Винаги съм го знаел.

- Добре, аз си лягам. Стана късно, а и утре ще пътуваме.

- Лека нощ.

Микаса отиде в другата стая. Хвърли се на леглото и се загледа в тавана. Чудеше се какво ще следва утре. Ще се върнат в Пясъка и после какво? Отново ще се затвори и ще бъде никоя. Тя искаше хората да я познават, дали като сестра на Гаара или просто като нормален човек. Желаеше да учи, да се забавлява, да излиза с приятели и да отива на мисии. Точно като Какаши и другите. Той не й излизаше от главата. Образът му се беше залепил за подсъзнанието й и не искаше да изчезне. Онази нощ под звездите. Тя беше най-хубавата в живота й. Както и да е. Това нямаше значение вече. Щеше да забрави за нея, когато си отидат. Намести се както и е удобно и заспа за секунди. Явно бе наистина изморена от днешната битка.

Усещаше се хладен вятър. Имаше странно напрежение в стаята й. Беше странно. Това я събуди. Стоеше на едно място не можеше да помръдне. Сякаш бе сънувала нещо. И тя знаеше какво знаеше само че някой я уби в собствения й сън, превръщайки го в кошмар. От месеци не се бе случвало. Чувстваше се объркана и уплашена.

- Странен сън нали?- Каза един познат глас. Микаса замръзна от ужас.- За съжаление това е истина, а причината за убийството ти е далеч по интересна, но тя ще почака. Все още не съм я измислил.

Човекът, изричащ това се засмя. Тя знаеше много добре кой е, и това я караше да се страхува. Единствено се надяваше Гаара да разбере някак си. Съмняваше се, че ще може да се съпротивлява. Той се държеше ужасно с нея, не искаше да и помогне в трудните моменти и я пренебрегваше. Стисна зъби и намери сили да се обърне и да се срещне отново с него. Беше я страх дори и когато бяха заедно. Някак си и беше подвластен. Каквото и кажеше тя го правеше. Едва бе намерила сили да го напусне. И все пак той я намери.

- Саске!

- Какво? Защо си толкова изненадана? Не очакваше да те намеря, нали? Колко си жалка! Няма да се отървеш от мен толкова лесно!

- Аз...

Изтръпваше само когато го погледнеше в очите. Черни и тъмни като бездънни ями очи... Най-голямата й слабост. Докато се опитваше да помръдне, те се превърнаха в Шаринган. Най-мрачният, който някой бе виждал. Дори и тя самата не бе срещала тази негова страна. Това още повече я разтревожи.

- Няма нужда да казваш нищо. Просто стани от това легло и тръгвай с мен.

- Н-не мога.

- Какво каза?- Очите му станаха кърваво червени и по-страшни от преди.- Да не искаш да стана лош?

- Н-не.

- Тогава се размърдай! Прибираш се вкъщи. И нямам предвид Пясъка, а при мен.

- Съжалявам, но не отивам никъде.- Тя все още трепереше. Много добре знаеше какво следва след тези думи, но нямаше какво да губи.- Оставам.

- Сега вече си го изпроси.

Хвана я за ръката и я дръпна. Тя изкрещя силно, с надеждата да събуди Гаара. Той започна да я дърпа, но беше прекалено силен за нея сега. Когато стигнаха до прозореца, късметът й се усмихна, поне за малко. Дебел слой пясък запуши прозореца и те нямаше откъде да минат. Гаара седеше пред вратата видимо притеснен и уплашен за сестра си. Знаеше Какво е преживяла заради него.

- Пусни я! И си върви.- Той решително пристъпи напред.- Нямаш работа тук и особено с нея!

- Не можеш да ме спреш. И двамата сте наистина жалки. Камуй!

От нищото пясъкът се засмука и изчезна от погледите им. Саске хвана Микаса и скочи на прозореца.

-Нее спри!- Гаара се затича към тях, но не успя дори и да ги докосне. Саске вече беше използвал тази техника и за да се махне от това село. Вероятно същата техника бе използвал и за да влезе.- По дяволите!

Гаара падна на земята, чувствайки се безпомощен. Не можеше да повярва. Отмъкнаха сестра му точно под носа му, но за него все още имаше надежда. Веднага тръгна към Хокагето. Микаса за него беше най-важна сега. Щеше да я върне на всяка цена.