Наруто и появяването на Микаса

Срещата с Учиха- Част 11

Пещерата от вътре беше огромна, тъмна и ледено студена. Нямаше нищо в нея. Тя лежеше в единия и край, със завързани ръце и крака, без да е способна да мърда. Не можеше да се каже дали е така заради студа или от страх. Самата тя знаеше, че би могла да го победи, но миналото я настигаше бързо и това влияеше на способностите й. Единствено може да гледа, слуша и да се подчинява на него, най-големия и кошмар.

Вече бе изгубила надежда, когато се чу силен шум и стената близо до нея се срути. В пещерата влезнаха момчетата. Изглеждаха щастливи и нетърпеливи да я открият.

- Микаса!

Какаши се затича към нея, но не успя да я стигне. Пред него, от нищото се появи Учиха.

- Какво правите тук?- Очите му вече се бяха преобразили в Шаринган.- Махайте се.

- Саске...

Наруто го гледаше право в очите. Не бе подготвен за тази среща. Все пак Саске избяга от селото и стана престъпна нинджа, като уби брат си. Той се опита да го върне, но се провали. Това го натъжаваше най-много от всичко. Въпреки това, беглецът сякаш изобщо не му пукаше за това. Реагира най-нормално.

- О,Наруто. Не си се променил.

- За три години?

- Не е сега момента.- Шикамару беше клекнал на земята и правеше странна фигура с ръцете си. От него се бе спуснала сянка, която стигаше до краката на Саске и не му позволяваше да се движи. Това бе типична негова способност. Ако тази сянка те хване, не можеш да се движиш, докато не те пусне.- Тук сме заради Микаса. Друг път ще говорите.

- Той е прав.- Шино седеше плътно до него. Ръцете му бяха в джобовете и изглеждаше небрежно и някак си безгрижно.- Трябва да я вземем и да тръгваме.

Наруто въздъхна и направи една крачка, когато Саске помръдна.

- Мислите си, че ще успеете да ми я отнемете?- Измъкна се от сянката със собствени сили и вдигна Микаса на гърба си. Тя се дърпаше, но неуспешно.- Няма да се измъкнете от тук с нея.

- Недей, Саске!

Какаши се затича към тях, когато той изчезна и се появи зад него.

- Чидори!

От ръката на Саске започнаха да се образуват светкавици. За секунда обърна ръката си към гърба на Какаши. Засили я да го удари, но Наруто го отблъсна. Падайки на земята, Саске хвърли Микаса напред. Когато тя приближи земята, Неджи я хвана. Тя го погледна уплашено, но когато очите им се засякоха, тя се успокой. За миг тя не чувстваше и капка страх. Чувстваше се на сигурно в него, но не продължи дълго. Всички се затичаха към тях.

- Добре ли си?- Попита я Киба.- Това беше страшничко.

Тя стана от Неджи и погледна останалите.

- Да супер съм.

- Наруто...- Саске се изправи и беше видимо ядосан. Пристъпи напред, а очите му светеха в тъмното. Държеше си едната ръка, защото кървеше.- Ще съжаляваш за това.

- Всичко свърши. Предай се. Ще те победим.

Той се спря. Сякаш размишляваше.

- Добре тогава.- Погледна Микаса.- Но запомни това. Което ти казах още в началото. Няма лесно да се отървеш от мен.

Изричайки това, той изчезна. Тя се чувстваше наистина уплашена. Знаеше за това отдавна, още като бяха заедно. Сега искаше единствено да се прибере в Коноха.