Наруто и появяването на Микаса

Търсенето- Част 10

В гората цареше пълна тишина. Единственото, което се чуваше беше песента на птичките. Ако някъде там, бе полетяло перо, от някое случайно минаващо гълъбче, ще се да се чуе как пада на земята. Това спокойствие не продължи дълго.

Те скачаха от клон на клон. Бяха бързи като светкавица. Първият от тях даде сигнал на другите да спрат. Когато това стана, се събраха на едно място, образувайки фигура, наподобяваща кръг. И шестимата бяха вече информирани за ситуацията. Какаши и Наруто изглеждаха наистина сериозни и най-вече белокосият красавец, който знаеше за всичко това много отдавна. Започна да обяснява, какво трябва да прави всеки един от тях.

- Шино, можеш ли да събереш информация, за това къде се намира Микаса или поне накъде са тръгнали?

- Ще опитам.- Младото момче беше седемнадесет годишен като останалите, освен Какаши. Той бе от клана Абураме. Носеше очила. Очевидно бе затворен тип. Разтвори ръцете си напред и от ръкавите му, изпълзяха мухи и други буболечки, който се разпръснаха във всички посоки.- Давайте.

- Неджи, ще претърсваш ли района около нас, докато се движим?

- Да.- Имаше дълга, кафява коса, вързана на края. Очите му бяха сиви. Бе член на клана Хюга*.- Бякуган!

- Киба, Акамару, ще помагате ли на Неджи?

- За това съм роден!- Киба имаше по-дълги кучешки зъби. Бе по-весел от останалите. Акамару го носеше на гърба си. Той бе по-скоро куче- голям, бял и със интересни кафяви петна на ушите. И двамата бяха от клана Инузука.- Хайде Акамару!

- Добре всички. Историята на Цунаде-сама е истина. Всички Кагета го знаят. Трябва да се потрудим в тази мисия.

- Не мога да повярвам.- Наруто гледаше надолу.- Изглеждаше най- обикновено момиче.

- Дори и да е така, сега това няма значение. Трябва да я открием. Да тръгваме!

Всички момчета скочиха напред. Единствената им надежда бе в Шино. Тяхният отбор бе рядкост. Викаха ги, само когато е наистина наложително. Обикновено нямаше такива мисии със седмици и дори месеци.

Изведнъж буболечките на Шино се показаха. Те можеха да общуват само с него.

- Намерих я. На десет минути от тук, в някаква пещера. Вътре няма никой освен нея.

- Добре. Близо сме, знам това място.

- Как изглежда тя?- попита едно момче с вързана на опашка коса. Казваше се Шикамару. Бе от клана Нара. Всички му завиждаха за находчивия ум.- Само вие и Наруто сте я виждали, освен Кагетата.

- Тя е невероятна.- Какаши се загледа в небето. Опитваше се да си спомни с подробности тяхната среща.- Умее да контролира емоциите си, освен ако не става дума за близки хора. Красива е. Няма по-точни думи с който да я опиша.

- Какаши-сенсей...- Наруто го погледна учудено- Да не сте си паднали по нея?

- Какво? Не!- Изчерви се, когато го чу.- Стигнахме. По-бързо беше от предвиденото.

В края на пътя, се видя една вдлъбната пещера. Не изглеждаше подозрително. Наоколо бе тихо. Можеше да се каже, че човек спокойно може да живее тук без проблем.

- Бякуган!- Неджи се огледа.- Не виждам никой наоколо. Сама е. Лежи на пода, завързана и гледа напред.

- И аз не подушвам никого.- Киба застана до него.- Безопасно е.

- Добре тогава влизаме.