Наруто и появяването на Микаса

Неправилен удар- Част 13

Слънцето грееше силно земята. Единственият вятър, който подухваше, за тях беше по- горещ и от желязо, туко- що извадено от силния огън. Бяха застанали по средата на гората, но точно къде и те не знаеха. Тичаха без точна посока, в търсене на подходящото място за тяхната тренировка. Дори и не се съпротивляваха, когато Хокагето им каза да дойдат. Виждаха в Микаса невероятна мощ и сила, но без възможност да я контролира. Това не се харесва особено на хората. От друга страна, освен това те забелязаха най- доброто и качество- изключителен самоконтрол и увереност. Да звучеше тъпо по този начин, но това бе истината- тя го владееше, ако става дума за нещо незначително, но не и когато засяга близките и. Не я интересуваше в такива моменти, какво ще стане с нея, ако има шанс да ги спаси.

Стояха неподвижно сред дърветата, сякаш очакваха всеки момент да се случи нещо или поне някой да каже една дума. Около тях нямаше нищо освен дървета. Това успокояваше Микаса, защото така няма да нарани хората от селото, ако стане нещо.

Цунадето застана пред нея. Беше скръстила ръце пред гърдите си и гледаше сериозно, както винаги.

- Добре. Ето какво ще правим днес. Ще те научим да използваш по по- добър начин своя Бякуган. За целта ще ти помогне Неджи.- Когато чу името му, тя веднага си спомни лицето му. Помнеше много добре цвета на очите му и онази дълга, кафява коса. Той я караше да изтръпва само при мисълта за него, но се постара това да не се забележи.- Ще започнете с прост двубой с ръце и крака. Нищо друго не ти е позволено, естествено освен да използваш Бякуган.- Неджи застана точно между Хокагето и Микаса. Тя не можеше да отлепи очи от него. И тя не знаеше защо... Просто очите му бяха пленяващи.- Разбра ли?

- Да.

- Добре. Тогава.- Неджи смени своята поза, която издаваше, че е готов за битка.- Ще започнем бавно. Нападай!

Очите и на двамата се промениха. Стояха доста близо един до друг. Тя затвори очи, за да си поеме дълбоко дъх и те започнаха да се налагат. Първоначално и беше лесно но и напрегнато, но постепенно започна да се отпуска, а темпото да се усилва. Всички ги гледаха, но двамата не им обръщаха внимание. Бяха съсредоточени в битката. За разлика от Микаса, която искаше да усвой нещата бързо и не го щадеше, Неджи внимаваше с всеки един удар, за да не я нарани. Въпреки това, знаеше че не всеки ще го направи и трябва да спре.. или поне постепенно. Свидетелите на тази битка бяха Цунадето, Сакура, Ямато-сенсей и останалите 6 момчета, които бяха в пещерата онзи ден. Двамата се налагаха силно и доста бързо. Почти не можеха да се следят движенията им. Тя пристъпваше и се движеше наистина доста елегантно за една битка и това не остана незабелязано от страна на Неджи и Какаши, както и останалите около тях.

- Колко е бърза.- каза Киба, който както винаги седеше върху гърба на Акамару.- Не съм очаквал някой да се движи като Неджи. Дори и Хината едва го настигаше, а сега, даже си мисля, че Микаса дори е по- добра от него.

Никой не му отговори. Сякаш бяха прекалено заети да гледат как момичето взе пълно надмощие над Неджи и го повали на земята. Гледката бе уникална. За първи път бяха виждали такава битка. Тя се беше спряла на милиметри от него. Той едва дишаше и я гледаше с изумление. Явно бе успяла да премине този тест. Неджи се изправи. Гледаха се право в очите, както в онази пещера, но отново бяха прекъснати.

- Много добре.- Цунадето поклати глава одобрително.- Знаеш как да използваш Бякуган. Но тепърва започваме. Както разбра, първо ще усъвършенстваме очните техники. След Бякугана следва Шаринган. И тук се намесва Какаши.- За малко да и изскочи сърцето. Почувства се по същия начин, както когато спомена името и на Неджи. Господи какво и става? Не може да се чувства така. Просто не може. Не е забранено, но не беше правилно. Не се знае защо. Как е възможно да се чувства по един и същи начин с две момчета?- И с него ще се биеш по същия начин. Само с ръце и крака.- Какаши застана пред нея. Гледаше я някакси жално. Защо тя трябва да премине през цялата болка и напрежение? Тя щеше да остане в Коноха още известно време и той ще може да я защитава. Не е нужно да минава всичко за няколко дни. Не е честно. Но явно нямаше избор. Това бе за нейно добро.- Започвайте.

Боят започна. Този път всичко изглеждаше различно. И двамата бяха сериозни. Удряха се здраво. Болеше само докато гледаш. Движеха се още по- бързо и от предишната битка. Но нещо се случи. Микаса падна на земята в без съзнание. Какаши я гледаше сякаш е видял призрак. Не можеше да осъзнае какво стана туко-що. Всички се затичаха на там. Неджи седна до нея и я държеше, легнала в скута му. Цунадето я прегледа на бързо.

- Просто си я ударил прекалено силно и това се е отразило върху чакра потоците й. Ще се оправи сега трябва да я заведем в болницата, за да може аз или Сакура да се погрижим за нея. Ясно?

Хокагето погледна Какаши, но той само кимна в отговор. Какво за бога стана? Тя избягваше ударите му отлично. Не е възможно. Не можеше да го приеме. Обърна глава и гледаше как Неджи носи на ръце Микаса. Как е възможно?

Съжалявам ако има някакви грешки и повторения ^^.