Наруто и появяването на Микаса

В неправилния момент- Част 17

                Почука на вратата. Искаше да я види отново. Вчера я бяха изписали от болницата и оттогава не я е срещал. Беше странно. Почака малко, но така и никой не му отвори. Въздъхна и се обърна. Тръгна по пътя надолу. Често се отбиваше до Какаши по това време. Бяха доста близки и си помисли, че той може да му помогне. Ако не- щяха просто да си поговорят или да изиграят една игра на карти. След около 20 минути, вече беше пред дома му. Почука на вратата и се усмихна. Нямаше търпение да научи нещо ново. Обичаше да споделя с него и те никога нямаха тайни един от друг.

* При Какаши и Микаса *

                   Той беше обвил ръце около кръста и и я беше притиснал силно до него. Тя пък от своя страна невинно беше сложила ръцете си около врата му. Целувката им беше страстна, но и в същото време нежна. От нея, Микаса разбра, че Какаши обича да хапе устни. Изчерви се леко, но нещо я накара да спре. Отдръпна се от него и се ослуша.

                   - Какаши.. Някой чука на вратата.

                   - Н-но...

                   - Отивай да отвориш!- Прекъсна го бързо, а той я послуша. Излезе от стаята и слезе на долния етаж. Отвори вратата и остана изненадан.

                   - Неджи?

                   - Здравей, Какаши. Отдавна не съм идвал.- Усмихна се и влезе в къщата.- Готов ли си за една игра на карти?

                    - Аз...- Замисли се малко, но после се обърна към него, като затвори вратата.- Ами.. не е много удобно в момента...

                     - Така ли? Защо?

                      - Ами...

* При Микаса*

                       Тя се разхождаше из стаята. Разглеждаше нещата на Какаши, като леко се усмихваше. Огледа внимателно всяко едно къдче. Спря се пред рафта, над бюрото и се загледа в нещата по него. Имаше толкова различни вещи- карти, слънчеви очила, парфюми, дездуранти и тем подобни глупости. Чу някакви шумове и рязко се обърна към вратата. Гласовете и се струваха познати. Единият беше на Какаши, но вторият така и не се сети. Отиде и отвори вратата, като излезе. Слезе по стълбите и не очакваше да види, точно това.

                       - Н-неджи?

                        - Да?- Дългокосото момче се обърна и се усмихна широко, но после усмивката му изчезна.- М-микаса? Какво правиш тук? И защо си облече само по тениска? Защо излизаш от стаята на Какаши и изобщо какво правиш тук?- Не спря да и задава въпроси, някои от които се повтаряха, но беше в шок от видяното.

                          - Аз аз...

                          - Бяхме на пикник и тя припадна. Доведох я у нас, защото тяхната къща беше заключена и и дадох моя тениска, за да и е по- удобно.- Какаши се усмихна и се почеса зад врата нервно.- Това е.

                           - Само това?- Неджи повдигна едната си вежда и изгледа Микаса от- до.- Но тя е цялата червена!

                           - Да. Жега ми е много.- Усмихна се и застана по- близо до момчетата.

                            - Д-добре тогава... Какво ще кажете да ви донеса нещо за пиене, а вие да се качите в стаята ми? Там има телевизор и може да гледаме някой филм?- Какаши искаше да махне напрежението. Знаеше, че Микаса щеше да се съгласи. Неджи отново изгледа Микаса и се усмихна доволно. Щяха да останат насаме, а това е доста добра възможност за него. Отиде до нея и я хвана за китката, като леко я дръпна към стаята.

                            - Добре, не се тревожи. Не бързай. Ние ще се оправим.- Неджи не сваляше мазната усмивка от лицето си, а Какаши само кимна и тръгна към кухнята.

        Следва продължение....

Ура! Още една част е готова. Дано да не съм ви убила от скука .. :Д