Наруто и появяването на Микаса

Време е за признание- Част 26

~ Два месеца по- късно ~

* Микаса *

- Още колко?

- Почакай.. Почти приключих.

- Побързай де...

- Готово. Вече можеш да тръгваш. Няма проблеми. И мисли с главата си! Не искаш да му причиниш някоя травма, нали?

- Да...

Ойх... Тази Сакура... За толкова безотговорна ли ме смята? Засмях се саркастично и излязох от болничната стая. След малко и от самата болница. Запътих се право към нас. Бях доста бавна, а и се опитвах да не бързам много. Чудите се, какъв беше този разговор от преди малко? Ами... Как да ви го кажа. Изминаха цели два месеца откакто приключи онази битка със Сасори. Помните ли, че Сакура дойде тогава в стаята ми? Е.. От там започна всичко. От началото не го разбрах. Тоест. Разбрах го, но дълго време не можех да го осмисля. Това е нещо голямо. Та .. Забравих. Бременна съм. От Какаши или от Неджи? Не знам. Сакура знае единствено. Помолих я да не ми казва. Медицинските ми способности не са развити. Не мога да разбера сама. Не мога дори и да предположа. С единия преспах, а на следващия ден с другия. И двамата са възможности. Все някога обаче ще трябва да разбера. О! Ами то и те не знаят. Дори и че съм бременна. Как е възможно? Ами във втория месец съм. Тепърва започва да ми личи. Когато дойдох в Коноха носех едни дънки и едно късо потниче. Знаете ли сега как съм облечена? Нося една дълга, широка тениска до бедрата, по- голяма поне с 2-3 размера. Долнището ми? То е като пижама.. Не мога да опиша, какъв срам изпитвам в момента. Знам, че отлагам прекалено много, но не знам, как ще реагират. А и не знам, кой е бащата. Когато събера кураж да разбера, ще им кажа. Ами.. Не сме правили нищо с нито единия оттогава. Измъквам се единствено чрез Сакура, като има казах, че тя ми е забранила няколко месеца, докато се възстановя. Раните ми не бяха толкова сериозни след битката, но те се съгласиха. Естествено Какаши още не знае за мен и Неджи. И на него не мога да кажа. Насъбраха се прекалено много тайни, а аз все още не съм казала и една. Става все по- лошо. И двамата искат да ме виждат по- често. Неджи .. Него мога да му откажа. Крием връзката си, но на Какаши не мога. След вече 1 час сигурно бях пред нас. Не точно пред нас... Имах предвид пред къщата на Цунадето, която ни даде на мен и Гаара, когато дойдохме. А като споменахме брат ми... Той ми дойде на гости вчера. Искаше да ме види. Дори и той не знае. Смятам сега да му кажа. Поне той ще ми даде съвет. Единствения, с който можех да споделям беше Сакура. Брат ми е невероятен човек. Не само, че ще ме изслуша, но и ще ми даде съвет, без да ми се кара или поучава. Май... Отворих вратата и заварих Гаара да гледа един... Кхм... Канал за възрастни. Изкашлях се уж случайно, като го накарах веднага да изключи телевизора. Обърна се към мен и ми се усмихна невинно.. Как ще му обърша един шамар, ако видя това отново. Настаних се до него и го погледнах сериозно, а той продължаваше да ми се хили сладичко.

- И-извинявай... Дано не си видяла много...

- О... Видях. Но няма значение. Определено не ми се говори за това. Гара искам да ти кажа нещо.

Сякаш казах току- що „Умирам" или нещо от сорта „Убих всички от селото". Най- вероятно първото. Той постави ръка на бедрото ми и ме погледна съсредоточено, сякаш се опитваше да прочете мислите ми, преди да започна да говоря.

- Кажи. Слушам те.

Въздъхнах и се наместих по- удобно срещу него, като хванах ръцете му пред мен.

- Добре.. Обещай ми да не откачаш, става ли?- Драматична пауза... Усмихнах се и.....- Бременна съм, Гаара.

Той седеше все така шокиран и съсредоточен и в същата поза, още като седнах при него. Сякаш изобщо не беше чул, какво му казах. Или по- скоро в момента се опитваше да зацепи. Примигваше глупаво и седяхме така поне пет минути. Накрая той се осъзна и скочи върху мен. Легнахме на дивана, а той просто ме гъделичкаше и се смееше.

- Наистина ли? Бременна си? Ще си имаш детенце? Ще ставам вуйчо?- Дози гъдел... Чувствам го ужасно. След няколко секунди, той изведнъж спря и се облегна на дивана с една широка усмивка на лице.- Ще ставам чичо. Какаши е такъв щастливец с теб, Микаса.- Опа... Какаши? Защо пък реши веднага, че е той? Въздъхнах и седнах до него, но за разлика от брат ми, аз не се усмихвах.

- Има още нещо... Не знам, кой е бащата. Спала съм с Какаши и с Неджи. Първо с единия, а после и с другия на следващия ден...

- К-какво?

- Нда... Гаара... Можеш ли да ми помогнеш? Не знам, какво да правя...

- За какво са братята? Разбира се, че ще ти помогна. Но трябва да им го кажеш.

- Знам... Скоро... Предполагам.- На вратата се звънна. Прекъснаха разговора ни, но нямаше какво да направя. Станах и отидох да отворя. Когато видях човека пред мен, веднага се стъписах и замръзнах на място.- З-здравей. Какво правиш тук?

Следва продължение.

Дано да се е харесала тази боза... :Д