Обичаше да си поспива с часове. Винаги е спала дълго и е сънувала „ Розови" сънища. Но тази вечер... Или по- скоро в последно време, не бяха обикновени сънища. Бяха ужасни... Измъчваха я. Опипваха я. Молеше се някой да я събуди, но така и не се получаваше, освен тази вечер. Нещо я побутваше. Леко отвори очи сънливо и погледна нагоре. Пред нея седеше мъж. Стресна се и бързо премина към седнало положение. Разтърка очите си. Тогава вече гледката се разясни. Какаши беше седнал на леглото и държеше чиния с приятно ухаещи палачинки, намазани с течен шоколад, а до тях чаша с чай. Невероятно.
- Добро утро, спяща красавице.- Усмихна се и и подаде чинията.- Позволих си да ти направя закуска. Дано да ти хареса.
- Ам... Благодаря.- Взе чинията и отвърна на усмивката, след което се хвана за главата с другата ръка. Прониза я страшна болка.
- Добре ли си?- Какаши отиде по- близо до нея. Уплаши се от тази реакция.
- Д-да просто ме заболя главата. Какво стана снощи?
- Нищо ли не помниш?- Погледна я право в очите, а тя само кимна.- Добре... Мисля, че трябва да ти разкажа. Най- просто казано, вечеряхме. Пихме вино, но ти изведнъж припадна. Притесних се за теб и веднага те заведох у вас, но беше заключено и нямаше никой. Затова реших да те доведа у нас. Дано да нямаш нищо против?
- Н-не.. Значи това е станало.
- Да. Ти закуси, а аз ще отида да си взема един душ.
Микаса отново само кимна. Точно преди Какаши да влезе в банята, тя дръпна рязко одеялото по себе си и с голяма изненада забеляза, че е със съвсем различни дрехи от снощните. Никога не би отишла на среща или на пикник по синя, дълга блуза на супермен. Бавно се обърна към Какаши, който вече затваряше вратата на банята.
- Аммм... Какаши?
Момчето се спря и се обърна към нея.
- Да?
- Защо съм облечена така?
- Малко е сложно да спиш с рокля, Микаса. Затова си така.
- Н-но... Ти ли ме преоблече?
- Сега влизам да се къпя. После ще ти кажа.- Усмихна се подло и влезе в банята. Затвори вратата, а Микаса остана като тресната на леглото.
* След 20 минути *
Какаши най- сетне реши да излезе от банята. Момичето все още чакаше на леглото. Вече бе изяло закуската си и само чакаше. Той беше обвил само една кърпа около кръста си и за съжаление на девойчето, все още мокър. Плочките му се забиха в погледа на Микаса, които не можеше да се отмести по- настрани. Това не остана незабелязано от белокосият хубавец, който продължаваше да се хили по същия начин, от преди двадесет минути. Отиде до леглото и се надвеси над нея.
- Е? Сега искаш ли да ти обясня какво стана?
- Д-да.- Едва изръси думите си от устата.
- Добре... Просто не можеше да спиш с рокля и затова реших да те преоблека, но нямах пижама и затова сега си с моя тениска. И не се тревожи. Направих го на тъмно и не видях нищо. Поне до колкото е възможно.- Усмивката му стана по- широка. Целеше само да види реакцията и. Тя само преглътна тежко, докато не спираше да гледа млечнобелите плочки на момчето.
- Аха... Дано да не си гледал, Какаши.
- Ами ако съм?
Тя го погледна в очите, като му стрелна убийствен поглед. Той само се усмихна отново. Доближи се до нея, притисна я на леглото, като се качи върху нея. Целуна я нежно, но после задълбочи целувката, като не и позволяваше да се отскубне от него, не че тя се опитваше. Харесваше и. Ухапа леко долната и устна и се отдели от нея. Погледна я в очите.
- Никога не бих го направил без позволение, Микаса. Ще чакам сама да ме пожелаеш.- Стана от нея и се запъти към гардероба. Остави я на леглото. Дишаше тежко и беше изненадана. Погледна го. Ровеше по шкафовете и търсеше дрехи. Тя стана от леглото и отиде до него. Прегърна го в гръб и започна да му шепне в ухото.....
Следва продължение *.* Дано да ви е харесала тази част. Малко е скучна, но дъа...
YOU ARE READING
Наруто и появяването на Микаса
AdventureПо време на един нормален ден в Коноха, се появява загадъчно момиче, за което никой нищо не знае, освен нейният брат- Гаара. Постепенно всичко започва да се обърква, докато 7 момчета от това село се опитват да разберат всичко за миналото й. Истината...