Наруто и появяването на Микаса

Решението- Част 12

- Как си сега Микаса?- Хокагето и подаде чаша с вода.- Случилото ти се е много тежко.

- Добре съм.- Отпи от чашата.- Изморена, но съм добре.

- Трябва да си вземеш почивка и да се наспиш.

Какаши седна до нея на леглото. Беше ужасен от държанието на Саске.

- Прав си.

- Да, може би.- Цунаде застана точно пред нея.- Но мисля, че трябва да помислим за решение срещу страха ти да използваш силите си.

- Не ме е страх.

- Тогава защо не се опълчи на Саске?

- Защото докато бяхме заедно той ми казваше какво да правя и ако не го послушам, той ме удряше или заплашваше с какво ли не. Използваше сила върху мен дори и за най- малкото нещо.

- Именно заради това трябва да се защитаваш.- Какаши я хвана за ръката.- Аз не го познавам в тази светлина. Когато бях негов учител, той не поглеждаше момичетата, дори и Сакура, която беше в неговия отбор. Въпреки това се отнасяше добре с тях. Не мога да повярвам, че това бе той.

- Добре тогава.- Хокагето се обърна и отиде до вратата, с намерение да излезе от стаята. Те бяха в болницата, за да излекуват и прегледат Микаса.- Предлагам сега да си починеш. Като си готова, ще поработим върху способностите ти. Естествено с твое позволение.

- Какво имате предвид?

- Знаем , че владееш всички наши способности. Именно заради това ще ти помогнем да ги контролираш и да се научиш да ги ползваш по най- добрия начин. Всички момчета, които дойдоха да те спасят ще участват, както и аз, Сакура и Ямато. Ще ти помогнем с каквото можем.

- Ами ако не искат?

- Спокойно. Това е по моята част. Не се тревожи за това. Ще проявят желание. Съгласна ли си ?

- Да.

- Добре. Сега те оставяме.- Какаши не стана от леглото, а гледаше Микаса.- Какаши. Имах предвид и ти.

- А? А добре идвам. Почини си чули?

- Да. Благодаря.

- Няма за какво.

Двамата излязоха, оставяйки Микаса сама. На нея не й пречеше това. Бе свикнала напоследък да е сама и се изненада, колко загрижени бяха всички за нея. Едно непознато момиче, туко- що дошло. Единственото заради което и имат доверие бе Гаара. Или поне така тя си мислеше.