Наруто и появяването на Микаса

Тайната е разкрита- Част 28

* Микаса *

Бях в несвяст, изгубила напълно представа за времето и за заобикалящите ме проблеми. Не знаех, колко време съм спала, нито какво е станало докато не бях будна. И не исках да знам, ако трябва да бъда малко по- точна. Напоследък ми се насъбра много. Имаше само една причина, поради която се събудих. Детето. Ако не беше то, нямаше да се боря. Щях да остана в този сън, който сънувах. Отново кошмари, в които губя живота си, но понякога си мисля, че така е много по- добре. Да ме няма. Имам чувството, че създавам само проблеми тук, в Коноха, където са и всичките ми приятели. Мисля да се върна в Пясъка. Там поне няма да се чувствам неудобно. Поне не и в началото. Също така обмислям след една-две години да се махна и от брат ми, защото ще трябва да заживея самостоятелно. Единствения ми проблем е, че детето има нужда от баща и смятам да има такъв. Не знам, как ще стане, но това ще го мисля след време. Явно имам причина да се събудя, щом отворих очи. Отначало всичко беше размазано и неясно, но като че ли вече започнах да свиквам с това. Отне ми няколко секунди, за да разбера къде се намирам. Отново тази болница. Защо винаги се озовавам тук? Не ми харесва. Леко погледнах настрани и видях Какаши, който ме гледаше съсредоточено. Беше странно, но не му обърнах внимание. Изправих се съвсем бавно в седнало положение и се облегнах на стената зад мен. Забелязах, че съм със съвсем различни дрехи от тези, с които бях, когато припаднах. Погледнах на другата страна и видях Неджи, който ме гледаше по абсолютно същия начин, както и Какаши от другата страна на болничното ми легло. Това вече наистина беше доста странно. 

- Добре че се събуди. Вече започнахме да се притесняваме, че спиш толкова много. 

- Какво става, Какаши? Защо стоите така и двамата?

- Кога смяташе да ни кажеш, Микаса?- Неджи изглеждаше прекалено сериозен. Може би малко ме плаши, но какво има в предвид?

- Какво да ви кажа? 

- Това, че си бременна. И още по- интересното е, че не се знае дали е мое или на Неджи. А кога щеше да ми кажеш и за вас двамата?

- А-аз... Съжалявам, наистина. 

- Не се извинявай. Можеше да ми кажеш. И все пак не съм ядосан толкова за това, колкото за детето. 

- Как разбрахте за него?

- Много лесно. Все пак трябваше да те изследват след припадането. Трябваше да те преоблекат и тогава забелязахме, че тялото ти е променено. Нямаше начин да си напълняла. Та ти нищо не ядеш. Тогава попитахме Сакура, какво ти е. Тя започна да се оплита в лъжи и накрая ни каза истината. Само не ни каза, кой е бащата. И ти не знаеш явно. Въпросът ми е, кога ще поискаш да разбереш? 

- Когато го родя. Има още 7 месеца, през които няма да знам нищо. Нито вие или който и да е. Съжалявам наистина, че не ви казах, но не знаех, как ще реагирате. 

- Добре.- Неджи стана от стола си и отиде до вратата, а Какаши го последва.- Нито ти се сърдим, нито те упрекваме за нещо. Искаме само да лежиш тук, докато не си способна да се движиш както трябва. Явно ще чакаме 7 месеца. Ще дойдем да те видим утре. Почини си. 

Кимна леко и се отпуснах на леглото отново. Нямаше да споря. Определено исках да си почина, нищо, че току- що станах. Вече знаех, че тези седем месеца ще бъдат доста трудни и за трима ни, но някак ще се справим. Знам го много добре. Обърнах се леко към тях и ги наблюдавах докато не излязоха от стаята. След това затворих очи и отново се унесох в дълбок сън.

Следва продължение. 

Сори, че главата е толкова кратка, но следващата ще е по- дълга. О! И за това, че е такава боза. ;-;   :Д