Наруто и появяването на Микаса

На време- Част 20

                    * Какаши *

               Тропах на вратата му, като луд. След половин час, той най- накрая реши да я отвори. Изглежда беше изненадан да ме види. Е, аз пък не. Избутах го вътре и затворих след мен. Заради него, тя вчера ми отказа. Просто ще го убия. Изпълнен съм с гняв. Как посмя да я отбележи? Оставих я да спи. Не знае, че съм тук. Ако знаеше, нямаше да ме пусне. А онези неща, които и е казал... Няма да мога да му го простя...

                 - Какво си и мислиш, че правиш?- Виках, крещях. Не бях на себе си. 

                 - Нищо..- Тези думи вече ме изкараха извън кожата ми.

                 - Моля? Белязал си я, без да иска!

                 - Тя го искаше..- Това ме издразни допълнително. Хванах го за врата и го забих в стената. Сцепих я... Май ще прави ремонт. Но той ме гледаше.. нормално.

                 - Не лъжи! Не го е искала! 

                 - Затова ли, докато правех красивите рани на нежния и врат, тя повтаряше името ми? От удоволствие..- Да не иска да го удуша? Защото това ще стане. 

                               * Микаса *

                  Събудих се. До мен нямаше никой. Станах от леглото и отидох в банята. Взех си един душ и се оправих. После излязох след около 30 минути. Видях някаква бяла тениска с черен хикс на нея и едни тесни, накъсани дънки на един стол. До тях имаше някаква бележка. Взех я и започнах да чета. 

                                           „ Добро утро. Имам малка работа...

                                            Направил съм закуска. На масата в

                                            кухнята е. Ще се върна след малко."

                    Какво трябва да означава това? Слязох в кухнята. На масата имаше чиния с палачинки, а до тях- течен шоколад и чай. Ухаеше приятно. Палачинки? Да не се опитва да ми припомни онази сутрин? Няма значение. Седнах на масата и започнах да ям. Беше вкусно. Явно Какаши беше добър готвач, за разлика от мен. Аз щях да потпаля кухнята. Вече съм го правила. Замислих се малко. Каква работа ще има днес? Има свободен ден. Без мисии и патрулиране. Вчера... Той беше доста ядосан... Особено, когато му оказах. Каза ми, че ще го накаже. О, не! Станах и веднага се затичах към стаята на Какаши. Сетих се каква работа има... С Неджи! Облякох набързо дрехите, които ми беше оставил. Излязох от къщата за няма и 5 минути. Трябваше да се намеся. Знаех, какво ще прави. Не можех да използвам силите си, за да стигна по- бързо. Бях уплашена. Когато стигнах, дори и не почуках. Веднага влязох, а пред мен се разкри ужасяваща гледка. Какаши беше хванал за врата Неджи, до стената, а тя беше разрушена. Неджи ме забеляза, за разлика от белокосото момче. 

                     - Ако и причиниш още нещо, ще те убия!- Момчето пред него мълчеше. Съвсем бавно се приближих до тях. Поставих ръката си върху ръката на Какаши. Той се обърна към мен. Първоначално погледа му беше плашещ, изпълнен с гняв и жажда за кръв, но когато ме видя, очите му се взираха в мен с любов. Пусна Неджи, а той падна на земята. Клекнах до него и поставих ръката си на бузата му нежно.... 

                   Ето я и следваща част. Вече ще ги пиша по такъв начин :Д. Малко е скучна, но какво да се прави :Д