Наруто и появяването на Микаса

Кратко спокойствие - Част 27

* Микаса *

Радвам се, че тук, въпреки че съм малко шокирана и напрегната. Стоеше на вратата и се усмихваше глупаво. Тази усмивка. Кара ме да направя същото. Показах леко зъбки. Още не сме казали нищо, а се хилим като луди. Може би е неловко. Добре че поне той успя да развали тишината. 

- Здравей, Микаса. 

- Наруто. Какво правиш тук?

- Исках да те видя. - Влезе вътре и затвори вратата. Облегна се на нея и направи някакъв знак на Гаара, който седеше все още на дивана. После му намигна за поздрав.- Не съм те виждал от доста време. Започна да ми липсваш. Е... – Показа ръцете си, а в тях държеше някакво животинче. Жаба? Това жаба ли е? Тя... Тя не мърдаше. Погледнах я малко по- отблизо и се оказа, че това е някаква касичка или нещо подобно.Засмях се глупаво и се почесах нервно зад гърба. Неговите очички сияха, все едно от щастие.- Обеща ми да отидем до Ичираку за Рамен. Можем ли да отидем сега?- Съвсем забравих. Толкова съм глупава. Кимнах леко и се обърнах към брат ми, който ни зяпаше подозрително. Нямаше да го оставя така. Ще умре от скука сам.

- Ще дойдеш ли с нас, Гаара?- Той примигна няколко пъти глупаво, сякаш се чудеше дали да приеме или не. Защо толкова много го мисли? 

- Не. Забравихте ли, че Сасори е още тук? Днес ще го разпитаме за последно, преди да го убием.- Протегна се към масата и взе дистанционното, което беше оставено на нея и пусна телевизора. Започна да прехвърля канал, след канал. Не можеше ли да избере поне един?- Защо не дойдете след като ядете? Сигурно ще искате да го видите за последно. 

- Може и да наминем. Все пак го познавах донякъде.  Както и Микаса. Най- вероятно и Канкуро ще дойде. С него е най- близък от всички. А сега да тръгваме. Коремчето ми няма да се напълни самичко. 

Кимнах леко и отворих вратата. Излязохме от къщата и веднага се насочихме към Ичираку. Щеше да ми е интересно да опитам нещо от там. Наруто доста ми е разказвал за това място. Искам да видя, защо е толкова прочуто. Съвпадение ли е, че страшно близо до временното ми жилище? Съмнявам се, но това е доста добре, защото не мога да излизам много, заради детето, но пък ще се отрази доста добре. Не си продумахме и дума през целия път. Той само се усмихваше и държеше ръцете си зад врата. Интересен човек е. Не се усетих, кога стигнахме. Отвън изглеждаше доста странно, но ухаеше невероятно добре. Чакай малко. Това ми е познато. И преди съм опитвала това. Тогава се запознахме с Наруто. Е. Май няма да е толкова голяма изненада, но поне ще опитам от нещо наистина добро. Поздравихме готвача и се настанихме един до друг. Още тогава сложиха две големи купи с Рамен пред нас, заедно с едни пръчици. Отворихме ги и започнахме да ядем. Наруто се тъпчеше силно и още докато побирах първата хапка в устата си, той вече беше приключил със своята купа и си взимаше втора. Сериозно ли? Засмях се шумно и продължих да ям. След минута в чинията ми нямаше нищо, а до Наруто пак стояха няколко купи. Отдъхнах си и изчаках търпеливо русокосото момче също да приключи със своето. 

- Трябва да тръгваме.- Наруто най- сетне продума, макар и с пълна уста. Кимнах леко и станах от стола си. Тъкмо тръгнах да вадя парите си, когато той плати сметката и на двама ни.- Не се безпокой. Исках да черпя и го правя. А сега да тръгваме.- Прокара ръката си през кръста ми и ме придърпа извън магазина. Веднага се отправихме към Гаара и члена на Акатски, Сасори. Щеше да е интересен разговор. Даже май няма да говоря. Просто ще гледам. След няколко минути вече бяхме пред сградата. Влязохме вътре и те ни заведоха до една стаичка под земята. Поех си дъх и отворих вратата, като с Наруто влязохме вътре. Бяха се събрали абсолютно всички. Момчетата, Хокагето, Казекагето и останалите. Стаята беше тъмна и ужасно студена. Веднага щом ме видя, Сасори проговори. Зловещо.

- Микаса. Променила си се за тези два месеца. Доста. Да не си напълняла?- Ужас. Точно това ми трябваше. Идеше ми да го убия, но не можех.- За твое съжаление Саске е свободен. Не ми пука, какво прави той, но се пази. Няма да те остави, докато не убие и теб и това, което криеш.- Което крия? Възможно ли е да знае за това? Не мисля. Не съм се засичал с него. Невъзможно е, но си замълчах. Нямаше и как да говоря. Да му отговоря по- точно. Какаши беше зад него и сега държеше сърцето му в ръката си, а Сасори беше на пода, мъртъв. 

- Предупредих те, че ще те довърша.- Какаши беше толкова студен. Побиха ме тръпки. Исках да се махна от там, а краката не ме държаха. Обърнах се и излязох от стаята. Погледа ми се замъгли и усетих, как губя контрол над тялото си. Следващото нещо,  е че паднах на земята в несвяст. Изгубена. 

Следва продължение. 

Сори за дългото чакане, но имах изпити и нда... Дано да се е харесала.