Излязох от стаята, в която бях на живо по BBC Radio и изпищях от изненада, когато Луи, Хари и Лиам ме прегърнаха като Пейн ме целуна по бузката. Те просто изскочиха пред мен и... просто ме прегърнаха. А аз дори не знам каква е причината. Явно момчетата нямаха намерение да ме пуснат в скоро време, затова и аз обвих ръцете си около тримата, колкото беше възможно и зарових глава във врата на Лиам.
-Добре момчета, моля ви, пуснете ме, не ми достига вече въздух.- засмях се и ги избутах от мен. - А сега ще ми кажете ли защо го направихте това?- попитах и скръстих ръце, гледайки ги развеселено.
-И ти си моя много добра приятелка.- намигна ми Лиам и се усмихна широко. Ахаа... сега ми просветна. Затова, което казах за тях на живо. Затова бяха тези прегръдки, които ме оставиха без въздух.
-Наистина ли съм мил?- попита Хари.
-Даа, що за въпрос, къдрокоско.- засмях се.
-А аз няма да те питам дали съм забавен, защото си го знам.- каза Луи накрая и накара всички да се засмеят.
-Така значи. На тях им отвръщаш на прегръдките, а ние с Зейн не получихме нищо, така ли?- каза Найл, идвайки с чернокосия насам. Извъртях очи. - Е, ще ни дадеш ли и на нас по една прегръдка?- попита и се ухили.
-На теб не, но на Зейн, винаги.- присвих очи към Найл и се усмихнах на Зейн, отивайки да го прегърна.
-Глупачка- промърмори Найл под носа си, но не достатъчно ниско.
-Идиот!- хвърлих му гневен поглед и се върнах при другите, а Зейн и идиота ме последваха.
-Момчета!- Марк се появи и застана до русокоската. - Ваш ред е!- уведоми ги, и им се усмихна, намигна на мен и се отдалечи. Найл тръгна към стаята, а Зейн и Хари след него. Луи ме прегърна, след което ги последва, а Лиам остана при мен.
-После с момчетата ще ходим на ресторант, ще дойдеш ли?- попита ме.
-Мисля да пропусна, изморена съм, а и не ми се гледа грозната физиономия на онзи русия. Ще се обадя на Елият да ме закара до нас- казах. Лиам се засмя.
-Добре тогава. Но ми пиши.- каза, прегърна ме и отиде при момчетата.
Извадих телефона от чантичката си и звъннах на Елият. Още на първото позвъняване ми вдигна.
-Кажи, Лив!- отговори.
-Къде си, Елият?- попитах.
-Пред сградата на BBC.- каза.
YOU ARE READING
It All Started From A Song (Niall Horan Bulgarian Fanfiction)
Fanfiction-Мразя те!- казах, усмихвайки се на момчето пред мен. -Съжалявам мила моя, но аз те обичам!- усмихна се русокосия и ме целуна. * * * Момиче известно в музикалния бизнес. Момиче мечта за всяко момче. Добро, не таи омраза към всеки срещнат. Е, поне та...
