It All Started From A Song (Niall Horan Bulgarian Fanfiction)

Пролог

-Сиатъл! Бяхте страхотни тази вечер! Благодаря ви! Доскоро!- извиках, намахайки на многобройната публика пред мен.

Пристъпих назад и се скрих от погледите на всички тези хора, водещи се мои фенове. Ох, най-сетне. Пребита съм. Единственото нещо, което желая точно в този момент е да се прибера в хотела, в който бях отседнала засега, да се хвърля на, за учудване на всички, най-удобното легло, да затворя очи и да се унеса в страхотен сън.

Подхвърлих микрофона на най-близкия човек, който видях, без дори да го удостоя с поглед и се запътих към гримьорната си. но естествено пътя ми бе попречен от Джон, един от най-дразнещите хора на света, също така водещ се за мой мениджър. Сериозно! Този човек няма спирачки.

-Добро изпълнение, Оливия! Но можеш и по-добре! - каза, скръстил ръце пред гърди. Извъртях очи. Ама естествено. Как може да се заблуждавам, че този човек може някога да каже "Страхотно, Оливия! Няма втора като теб!" или "Днес се справи повече от невероятно".

-Да, да, Джон! Разбрах! Хайде, мръдни! Отивам да си почина.'- казах, готова да тръгна, но грамадния мъж пред мен хвана ръката ми и ме спря.

-О, скъпа моя, съжалявам, но няма време за почивка.'- подсмихна се дразнещото същество пред мен. Повдигнах вежди въпросително. Как така няма време за почивка? По дяволите, та аз сега приключих двучасов концерт. Имам право на почивка.

-За какво говориш, Джон? Как така няма време да си почина?- попитах. Започвах вече да се дразня много сериозно.

-Още сега ни предстои полет до Лондон, където ще се срещнеш с най-известната британска група One Direction и ще запишеш дует с тях.'- обясни с престорена усмивка на лице, докато ме дърпаше за ръката през тесен тъмен коридор с различни картини по стените.

-Моля? И аз защо не съм информирана?- попитах вече с ясно личащ си ядосан тон. Мъжът до мен се разсмя.

-А трябва ли?

Извъртях очи за стотен път от началото на разговора ни. Няма и един спокоен ден, който да не е прекъснат от тези идиоти, които както казах се водят и мои мениджъри, следователно съм задължена да им търпя тъпотиите. От къде, за бога, им хрумна да пиша песен с някакви пет момчета?

Издърпах ръката си от хватката на Джон и бързешком влязох в черния джип с затъмнени стъкла. Багажа ми бе оставен от едната част на колата, затова бързо взех чантата си, изкарвайки слушалките си. Извадих телефона си от черните дънки и си пуснах музика. Поне така мога да забравя за разговора си с Джон.

^^^

Здравейте! Това е моят нов проект, който ще бъде с Найл. Надявам се да ви хареса! а това е пролога и очаквам мненията ви за него! :)))