It All Started From A Song (Niall Horan Bulgarian Fanfiction)

31

Пери ме остави пред къщата на Найл с приблизително петдесетина торби в ръце и заедно с другите момичета от Little Mix отпрашиха на някъде. Пери се измъкна с оправдането, че Зейн ги повикал да им помогнат с покупките.

Довлачих се до входната врата със силите, които ми бяха останали. Звъннах на звънеца, тъй като си бях забравила резервня ключ, който ми беше дал Найл за всеки случай. Пери е виновна, тъй като постоянно ми врънкаше да побързам.

Вратата се отвори от Ел, която се смееше на нещо, казано явно от София. Погледна ме, а след това и торбите в ръцете ми.

-Здравей.- казах.

-Дай да ти помогна.- понечи и взе торбите от ръката ми, носейки ги в хола. Последвах я.

-Благодаря ти.- тя само кимна. Тръгна към кухнята, но я спрях.- Ел, може ли да поговорим?- тя се обърна отново към мен и ме погледна.-Моля те?- Тя се позачуди за момент, след това въздъхна и се съгласи. 

Отиде до кухнята, за да съобщи на Соф, че излизаме. Чух как възкликна, а след това и гласа на Ел, която приближаваше към мен, казвайки "Стига, моля те". Излезе от къщата, а аз я последвах. Тръгнахме в пълно мълчание. Когато стигнахме до парка, седнахме на една пейка и се загледахме в малките дечица. Явно нямаше намерение да започне разговора, затова аз се наместих по хубаво на пейката и се прокашлях.

-Ел, нямах намерение да те засягам или нещо подобно, когато не ти казах за проблемите ми с Джон.- започнах, поглеждайки я.- Не ти казах, за да не те тревожда. Бях казала само на Лиам, но за да успеем да разкараме Джон от живота ми, трябваше да кажем и на Найл. София разбра съвсем случайно. Исках без много да се разчува да приключа с него и да забравя за всичко, което ми стори през тези пет години. Не си мисли, че не съм зачитала приятелството ни. Моля те. Това не е вярно. Ти си ми най-добрата прителка. Имам ти много доверие. Повече отколкото на себе си. И да, права си, може би трябваш да ти кажа. Но наистина не исках да ви притеснявам...

-И другите момчета вече знаят.- прекъсна ме.

-Как разбраха?- попитах и се хванах за главата.

-Луи ме чу, докато разговарях със София, а знаеш го какъв е той. Не може да си държи езика зад зъбите.- засмя се, а аз заедно с нея.- Лив, виж, наистина съжалявам, че се държах така с теб. И се сърдих толкова дълго време. Луи и София се опитваха да ме вразомят, но аз държах на своето. Мислех, че си го направила нарочно. Не си отворих очите по-рано. Не можех да разбера защо не си ми казала. Но сега те разбрах. И съжалявам толкова много.- каза. Гледах я и попивах всяка една дума. Беше присвила очи и вече гледаше към мен. Сълзи напираха в очите й.